Днес ще ви разкажа как живеят в най-бедния град на планетата и по съвместителство столица на Мавритания - Нуакшот, пише известният блогър Дмитрий Абдугафаров.
Нуакшот е ужасна мизерия! Купища боклук, прах, мръсотия, изпушили коли като от франчайз за Лудия Макс, много бездомни хора, изобщо - ужас!
Бягство от реалността - разгледайте 20-те най-красиви острова в света
В самия център на столицата се изгражда 12-етажен небостъргач на основната корпорация в страната SNIM, има няколко граждански сгради и това вероятно е всичко.
Само главните улици са покрити с асфалт, останалите са прашно-пясъчни пътеки, заобиколени от сгради. Градът е възстановен след получаването на независимост, така че тук правят всичко по африкански начин, построили са го на 5 километра от океана, а прахта тук е както в пустинята.
Уикендите в Мавритания са петък и събота, но въпреки това и в неделя всички пунктове за обмяна на валута са затворени. Намирам интернет кафе, отивам на couchsurfing - сайт за гостоприемство, където намирам Диаде, той ме кани да остана да пренощувам в неговия дом, съгласен съм.
Съгласих се да се срещна с Диаде, двадесет минути по-късно вече пътувахме в счупен мерцедес до къщата му. Общественият транспорт в Нуакшот е представен от разбити фургони и големи таксита. Цената на билета в последните е 100 уга (40 стотинки), 6-7 пътници са натъпкани в колата и тя тръгва по маршрута, като ги разкарва един по един. Този път пътувах в средата на салона, така че не трябваше да държа вратата, за да не се отвори в движение, но през дупките в пода наблюдавах редките появи на асфалт отдолу.
Провинциална Албания - екзотична, мърлява и странно позната
Озовах се в малка стая недалеч от центъра на града; самият Диаде живее в къщата на роднини, напуснали и заминали някъде. Оставих раницата и отидохме до съседната гостилница, която беше управлявана от две огромни лели от Сенегал. Храната в Мавритания е вкусна, но не разнообразна, основно ориз с подправки, няколко парчета зеленчуци, месо или риба.
Диаде ми връчи ключовете от стаята, обеща да дойде вечерта и ме остави сам. Нуакшот на пръв поглед не е най-интересното място - целият ад, който се случва наоколо, може да отблъсне човек от друга култура, но донякъде ми хареса въпреки всичко. Първото нещо, което направих, бе да отида до океана. 7 километра пеша е чудесна възможност да се потопите в живота на бедните квартали.
Липсата на програма за градско развитие поражда разнообразна архитектура. Палатки за всеки вкус: от глина и пръчици (къщи направени като гнезда), от гофриран метал, някои палатки наподобяват нещо като лафка или магазин.
Тук местен продава обувки и чехли на парче по една, защо да купуваш цял чифт, ако е разкъсана само лявата? Продавачи на вода, увити в техните си чаршафи, бият безмилостно магаретата си и ги юркат по улиците в търсене на клиент.
Накрая ми замириса на океан и аз излязох на широк и безкрайно дълъг плаж.
Тук Сахара среща Атлантическия океан, сега е точното време на годината, когато вятърът духа от пустинята към океана, като вдига и транспортира 182 милиона тона пясък и прах до американския континент.
На връщане ме впечатли фактът, че десетки маври се занимаваха с джогинг, както стари, така и млади - няма да видите това другаде. Виждам някакви тълпи отпред - базар, теглени с коне таксита и коли от пост-апокалиптични сюжети.
Базарът е квинтесенцията на мавританската реалност: нещо гние, тук колят коза, веднага режат месото, веднага накацано от милиони мухи, а в съседната колиба - гостилница. Смърди здраво, което е интересно - в бъдеще посещавах базари в други африкански страни, такава мизерия е само тук.
Опитвам се да снимам с камера, но огромна леля ме забелязва и вдига шум, измитам се начаса, защото изглежда готова да започне джихад.
Мавритания е страна на строг ислям, но черните мавритански жени нямат навика да се увиват в шалове. Главата и раменете са покрити, но гърдите само наполовина.
Вечерта дойде Диаде и ние отидохме да гледаме футбол, финала на Купата на африканските нации, при съседите му. Играеха Камерун с Египет, моите тъмнокожи приятели естествено викаха за Камерун, когато те спечелиха, хората излязоха на улицата от съседна къща и започнаха добродушно да скандират.
Както ми обясни Диаде, камерунци живеели в къщата отсреща, така че празникът продължи до късно през нощта. Животът в Мавритания не е цвете, но хората тук също знаят как да се забавляват!
