Когато казваме за нещо, че е дупка, обикновено имаме предвид от Бога забравен град някъде на стотина километра от „милионните“ столици, намиращ се сред полета и изоставени фабрики. Това разказва българин, който има дългогодишен бизнес с близката до нас страна.
Междувременно във всяка държава концепцията за „дупка“ е различна. В египетската дупка няма да намерите пияници (те просто не пият там), животът ще бъде в разгара си, тълпи от хора, улична храна, фризьори на самата улица, купища боклук и паянтови къщи.
В Американската дупка ще има празни прашни улици, почти пълно отсъствие на какъвто и да било живот и безмерен копнеж.
А знаете ли как изглежда типичната албанска „дупка“? В страна, която в продължение на 50 години е била най-затворената в света (не отстъпваща на КНДР), контролирана от доживотния диктатор Енвер Ходжа, в страна с планова икономика, строга система за регистрация на мястото на пребиваване и забрана за притежаване на автомобил. Албанците всъщност бяха затворени в колективните си стопанства и мнозина дори нямаха документи, което напомняше на СССР от епохата на Сталин.
В Албания отдавна няма комунизъм, но дори сега не се налага да изминете повече от сто километра от Тирана, за да попаднете в естествения "резерват Совка", който не се е променил след смъртта на диктатора Ходжа през 1987 година.
Албания е изключително планинска страна, където плодородните равнини съставляват по-малко от 10% от нейната територия, а половината от територията е общо над 1000 метра над морското равнище. На този фон дори отстъпва дори планинска Грузия, където освен планините, има достатъчни и плодородни равнини.
Това са най-мръсните места на планетата
Междувременно, в съчетание с брутална диктатура и липсата на личен транспорт, албанците наистина бяха затворени в своите градове. Тесни и изключително разбити планински пътища се извиват по серпентини през проходите, докато отсъствието на тунели прави дори пътуването на къси разстояние, в мъка, траеща цял ден в автобус, пълен с работници и други местни жители.
Няма значение какво е името на въпросния град, защото той абсолютно не се отличава с нищо от другите. В Албания има десетки такива като него и изглеждат като две капки вода. Мога само да кажа, че е град на енергетици и се намира на около час от водноелектрическата централа, в североизточната част на страната, на кръстовището на границите между Албания, Македония и Косово.
За да стигнем до него ни трябваха няколко часа, а разстоянието е двадесет километра.
И ето го, градът на енергийните инженери, нека го наречем „Град нула“.
На входа винаги ще има бензиностанция, винаги предлагаща непонятно гориво, за използването на което познатите албанци ще ви обезкуражат. Те крадат от тръбопровода, ще ви обяснят и разреждат с вода. Така ли е? Не знам, но всичко изглежда изключително ненадеждно.
Точно така изглеждат всички албански градове. Нещо повече, това не е най-лошият вариант, тъй като в големите градове такива "развалини" ги измазват за красота, но мазилката не се задържа и пада, от което къщите се превръщат в декор за филми на ужасите.
Няма централно отопление, то умря с диктатора Ходжа. Топлят се с печки на дърва и въглища. Няма и топла вода, съответно те загряват водата в бидони.
Тук няма работа, ама изобщо. Ако някой има късмета да стане фризьор, бензинджия или продавач в магазин, той ще държи това място със зъби и нокти и евентуално ще го предаде на децата си по наследство. Огромен брой албанци напускат да работят в европейските страни.
Ето това е истинска мизерия - бедняшки квартал в Бангладеш
Между другото, албанците, а не имигрантите от бившия СССР, както обикновено се смята, представляват най-голямото главоболие на европейските полицаи.
И всичко това на фона на абсолютно фантастична планинска природа!
Във всеки такъв град има индустриална зона. Изоставена, разбира се. След падането на комунистите цялата индустрия на Албания се разпадна, защото не можеше да издържи на никаква конкуренция.
Неизменните бункери контролират влизането и излизането във всеки такъв град. Сега бункерите се разпадат в буквалния смисъл на думата.
Някои провинциални градове имат дори собствена крепост, обикновено силно повредена, с оглед на живописните (в кавички) градски блокове и разкошните балкански планини, но без кавичките.
Ако погледнете отблизо планината, извисяваща се над града, не е трудно да забележите многото бункери. Комунистите всеки момент чакали атаката на враговете на режима и не се отпускали.
Всъщност самият им Велик лидер предпочиташе да бъде под земята, страхувайки се от безграничната любов на своите поданици. Но на практика в цялата история на комунистическа Албания никой никога не ги е нападал.
Но всеки пети албанец е бил в затвор или лагер за "шпионаж" и "разрушаване на социалистическата собственост".
