Някога бразилският град Атафона е бил популярна туристическа дестинация, особено за хората от близкия град Кампос дус Гойтаказиш. Туристите идвали тук на талази в своите къщи за отдих, пълнели хотелите и санаториумите, построени покрай пясъчната ивица на курорта. Прекарвали страхотни уикенди и почивки под безкрайното слънце на атлантическото крайбрежие.
Но сега това е един призрачен град, превърнат от повшаващото се ниво на океаните от гореща дестинация в апокалиптичен кошмар.
„Би било ужасно да изгубя тази къща, защото тя пази толкова много спомени на моето семейство“, казва пред „Евронюз“ местният жител Жоао, чиято къща скоро ще бъде изгубена в морето. Неговият дядо я построил като ваканционен дом, но сега изглежда е неизбежно тя да бъде погълната от морето.
Изоставени хотели със зловеща история, в които не искате да замръкнете
В началото на 60-те години признаците на крайбрежна ерозия били видими в Атафона. Курортът е разположен до голям естуар – място на сливане на река и морето, където натрупаното налягане от приливите може да доведе до разрушаване на земната маса.
И всичко това в комбинация със сериозните последици от климатичните промени, довели до повишаване на морското равнище с 20 см от началото на 20-и век насам.
Само в Атафона Атлантическият океан напредва с по 6 метра на година. Това причинява разрушения и опустошения за местните хора, които притежават имоти по крайбрежието.
14 квартала и 500 къщи досега са изгубени в морето, а някога идиличното крайбрежие се е превърнало в подводно гробище.
„Това е изоставен град, апокалипсис. Кара ме да се разплача“, казва Вероника Виейра, президент на асоциацията SOS Atafona.
Атафона е част от тези 4% от световното крайбрежие, които всяка година губят по 5 метра суша в полза на морето. Но високото морско равнище не е единственият проблем пред някогашната любима туристическа дестинация.
Близката река Парайба ду Сил, чието устие е в Атафона, се е свила заради прекаленото миньорство и земеделие в района. „През последните години водните обеми рязко са намалели, а това означава, че реката пренася по-малко пясък до Атафона“, обяснява геологът Едуардо Булоес.
Когато има по-малко пясък, плажовете на градчето не могат да се възстановят по естествен път и отстъпват все повече земя на морето. А строителството по крайбрежието е направило нещата още по-лоши, унищожавайки пясъчни дюни и растителност – естествената защита на плажа срещу високото морско равнище.
Резултатът е унищожителен за туризма и риболова.
