Къмпингът, разположен на брега на морето, близо до село Туманган, всъщност има вид на морски хотел. Изграден от китайски инвеститори, той се използва предимно от китайците. Те идват тук през уикенда от близките китайски селища. Всъщност, къде другаде да отида когато Северна Корея им е съвсем близо? Освен това, тук почивката е пълен пакет!
Вярно е, че топлата вода тук се пуска само в определени часове, но хотелът е на първа линия! Прозорците са с изглед към морето и звукът от вълните има успокояващ ефект денонощно! Разбира се, нещата не изсъхват в стаята поради висока влажност, но бързо можете да се адаптирате и изсушите всичко необходимо под вентилатора, който се предлага във всяка стая.
Телевизор с LCD екран виси на стената срещу леглото, но тъй като базата е разположена в низините, антената не улавя програми от Пхенян и туристите трябва да „гледат с ентусиазъм” севернокорейските телевизионни предавания в записи. Вярно, минават без превод, но това им придава особен чар, защото как привлича всичко непознато! Какво друго да се прави? Хората не смеят да донесат печатни материали в Корея! Чуждите SIM карти не работят, няма как да влезете в интернет.
На рецепцията можем да се купи вкусна севернокорейска лимонада и бира - цените, както може би си представяте, далеч не са достъпни, тъй като са туристически, нищо не може да се стори.
Розовият град е пълен с какви ли не чудеса, а дворците му ще ви смаят
Билетите за влака Хасан-Туманган струват пет пъти по-евтино от билетите за обратното пътуване Туманган-Хасан. Това дране на кожи ни придружава навсякъде. Всичко се плаща в китайски юани, туристите така и не виждат севернокорейски вонове. Все пак вече се допускат, ако желаят, и в обикновени, а не хищнически туристически магазини и там да се запознаят със севернокорейския асортимент и цените в местна валута. Двестаграмова торба с шоколадови бонбони - 13 хиляди вона, някои други малки хранителни продукти - 45 хиляди вона, очевидно парите там са обезценени...
Затова в този много магазин реших да си купя лимонада, пише руската туристка Оксана Задумина. Една продавачка се появи и каза чрез преводач, че бутилка струва 8 юана - 1,25 литра. (на базата ни 10 юана - 0,5 л.), купих и малко по-късно се обърнах към друг служител с молба да ми продаде лимонада (беше много горещо) и цената на бутилката се промени на 4 юана за няколко минути, защото наблизо нямаше преводач. Подобни ситуации се случват при купуване на сладолед, кисели млека, бира, ние постоянно се чувствахме като ходещи портфейли в очите на местните.
В Баку, спомням си, се чувствах по същия начин: няма етикети и цената на стоките зависи от външния вид на купувача. Освен това те искат да ви заблудят пет пъти за една чаша сок: първо с цената, след това ще разредят сока и накрая ще ви объркат поръчката.
Като цяло имаше усещане, че скоро ще избухне перестройката в Северна Корея, както в Куба. Новият лидер на партията вече пусна китайците на територията на свободната икономическа зона Рангин-Расон - това е неоспоримо доказателство, че страната е поела по пътя на либерализирането на живота.
Според преводачите към днешна дата 70 милиона души живеят в Кореите, около 22 милиона в Северна и 48 милиона в Южна Корея. Един от нашите екскурзианти, Дима, каза, че севернокорейците са много недохранени, по-голямата част от населението е с по-ниско от нормалното тегло. Това се отразява и при възпроизвеждането на жените и във външния вид на жителите на страната. Нашите туристи от Владивосток, които в по-голямата си част се оказаха университетски преподаватели, също отбелязаха, че южняците са по-едри от северняците, а в своя университет, където идват да учат, южнокорейските студенти изглеждат най-добре поддържани и добре хранени сред останалите азиатци.
Английската кралица не тръгва за никъде без тази стока за 5 пенса в куфара си
Наистина корейците, които срещахме предимно са ниски и слаби. Само веднъж на входа на ресторанта спря шикозен SUV, от който излезе здрав мъж, подобен на Гъливър в страната на лилипутите. Попитах преводача: кой е това? Тя отговори: началникът на митниците!
Водачите на тази страна са добре хранени, над средния ръст ... Поглеждаш и веднага става ясно, че са били добре хранени от детството. Абсолютно очевидно е, че не само бащата е живял добре, но и дядото на шефа, с една дума, родът! Докато масата обикновени корейци са слаби, жилави, наясно с ниския си ръст и затова обувките им са с високи платформи. Забелязахме как по време на съвместните снимки корейците се опитваха да застанат на пръсти, за да изглеждат малко по-високи.
Трябва да кажа, че контактите ни с местното население все още бяха ограничени. Общоприето е, че корейците нямат право да общуват с чужденци, но според мен всичко лесно се обяснява с влиянието на езиковата бариера. В ситуации, в които можехме да се разберем с прости жестове, обикновените корейци се приближаваха до нас без притеснение.
Така, добили смелост, двама мъже се приближиха до мен и започнаха да ме канят на танци, въпреки че ядях барбекю и ръцете ми бяха заети. Това не ги спря. Трябваше да танцувам, за да не обидя корейските приятели.
