Фериботът гони залеза. Има нещо магнетично в него. Красиво, обвързващо. Той е винаги там, отвъд хоризонта и ти го преследваш, като отчаян опит да докажеш, че си жив. Чайките искат храна, хората търсят красивото.Фериботът пори вълните в помощ на всички. За сетивата им, за това да се почувстват по-иначе.
Мъж се е изтегнал на пейката и дреми като уморен юнга. Крясък на птица го сепва. „Какво му трябва повече на човек…“, си спомняш думите на Алексис Зорбас. Корабът пори вълните. Едни отиват, за да се впуснат в кръчмите на острова, други, за да си купят картина от местните майстори. Въпрос на сетива…
От данданията до „скалите на Зорба“
Много горещо лято, топ сезон навсякъде. Все още не е късно за едно късно море, че дори и през септември.
Спасение за всички, потърсили морето, планината, язовири и реки.
Разбира се, хиляди нашенци и през този сезон избраха отново Гърция, спокойствие и вкусна храна.
Други пък се засилиха към данданията по родното Черноморие. Изборът е право на всеки. „За и против“ е безсмислен спор. Дори и проверка с поглед на пълния багажник от страна на служител на „Гранична полиция“ на „Маказа“ не е болка за умиране. Важно е забавлението.
Но все пак, нека направим едно пътешествие преди „все по-студена и по-студена да стане всяка вълна“.
Навсякъде може да се намери спокойствие навред и „задник до задник“
Колкото по-надолу в Гърция, толкова по-горещо и повече хора. Преди първия ръкав на Халкидики е като Слънчев бряг по народ. Бийч баровете са пълни, свободните зони също, чадърите се бият един о друг от вятъра, а звукът от различна реч заглушава дори вълните, пише 24rodopi.com.
Спасение? Кратка обиколка с автомобил и редица малки заливчета, където властва друго. Съвсем различно. То е за ценители. Кристалната вода и двама-трима души в съседство за компания. Подводни скали, които дават прекрасна картина под вода и сякаш Зорба ще се появи отнякъде, за по едно вино с печени кестени…
Как се търгуват маратонки за 7 евро на плажа
Плажът е пълен, а търговците на всякакви екзотични дрънкулки са и с по-сериозен „тен“. Чернокож мъж се движи с пълна чанта с маратонки от много известна световна марка. Разбира се-ментета. Дава ги за по 20 евро.
Няколко семейства сърби го наобикалят и започва мерене на различни модели. А след това-пазарене като за световно. Надлъгване около час. Накрая цената пада до 7 евро за чифт. Клиент от Сърбия дори настоява за 5 евро за два. Мъжът от Африка обаче е непреклонен.
„Язък, отиде ми гледката, тия колко време ще се пазарят!“, пък изрича ядосан нашенец, заради сцената пред очите му.
От „Зърната на Памела“ до танц на Драгана
Бизнесът върви на плажа. Понички, царевица, но н Гърция е с тихи продавачи. Стискат малки тромбички за детски колела, за да привлекат внимание. Къде ще се мерят с гласовитите колеги из Приморско и Созопол, чийто репертоар буди смях сред плажуващите. Като започнат със „Зърната на Памелааа“ до „Дупката на Шакирааа“, а става въпрос за царевица и гевреци.
По-възрастен продавач край Бяло море обаче е решил друго. Крещи с мегафон и пуска песен на Драгана Миркович, след което танцува до всеки купил от стоката му.
С други думи, гладни няма, а и търговията върви-по 2 евро парчето.
Сянка навред – безплатна, а на плаж не се ходи на токчета
Навред бийч барове, но и свободни зони. 3 евро за фрапе с минерална вода и 5 евро за голяма наливна бира под чадъра, който е безплатен. Пълно с естествена сянка обаче край плажната ивица. Точно до многобройните паркинги, които също са безплатни. Под дърветата е и най-весело. Цели семейства, дори с походни маси. Всякакви напитки и храна по тях.
„До нас една група сърби така се накваси, че едва си събраха после багажа. Но пък си направиха купон. В един момент дори запяха заедно-и мъже, и жени. Без да притесняват околните“, споделя нашенец, почивал на Ставрос.
„Никога не съм виждам на плаж да се ходи на десет санта токчета. Родни кифли колкото щеш. Отиват на бийч бар в Созопол, който си е направо дневна дискотека. Наргилета, алкохол на корем. Някакъв грък обикаля и пее с микрофон край чадърите, децибелите мощни, чува се из целия плаж. Под чадърите грохнали от жега и пиене хора, които дори не стъпват във водата“, пък разказва впечатленията си друг родопчанин, избрал Созопол за семейна почивка.
Телефоните са в ръцете, но нетът е в отпуск
Най-дефицитната „стока“ по плажовете в Гърция е интернетът. Няма ни край морето, ни в хотелите. Мъка, майка, особено за пристрастените. Естествено, телефоните са в ръцете и без бърз достъп. От деца до старци. Не липсват и хора с книги, дори млади. Което е красиво.
За истинската почивка телефон не трябва. Очите трябва да се пълнят с красотите наоколо…
Народ по улиците, народ в кръчмите, а сметката
Народ по улиците колкото си щеш. Кръчмите са пълни, храната отлична. Забавление и място за всеки ще се намери. Бързо обслужване, за норматив.
Какви са цените? Почти еднакви във всеки ресторант в курортно гръцко градче, на „входа“ на Халкидики. Обилна вечеря за осем души излиза 160 евро. След нея всеки си тръгва с кутии с останалото. Сметката за обяд за трима дори пада под 50 евро. Кутиите пак са в ръце.
Музиката в таверните не дразни, всеки може да си чуе мислите, да ги сподели с останалите.
„Надпреварата явно е за по-високи децибели. Във всяка кръчма има жива музика със звук, който може да съперничи на нощните барове. Трябва да крещиш през масата, за да се чуеш с човека отсреща“, казва нашенец за почивка по южното ни Черноморие.
Всичко е въпрос на избор
„Летният сезон върви към пълна катастрофа с празни плажове през месец август заради по-малкото българи и румънци през тази година“, казва председателят на Българската асоциация за туризъм. Според него това е най-слабият сезон през последните години.
„Всички българи и румънци са в Гърция въпреки големите жеги. Обиколих от Кавала до Халкидики и навсякъде е пълно с наши туристи, като не ги спират по-високите цени и въвеждането на такси за шезлонги и чадъри“, коментира той.
Прословутата такса „чадъри и шезлонги“ е тук-таме. И това не е такса, а минимум консумация, но все още рядко срещано явление в Гърция. Но родните така и не го разбраха.
Много драма, много нещо. Валят едни снимки от празните плажове по южното Черноморие. Нацвъкани чадъри и шезлонги, по които няма никой. Сянката е скъпа, пък времето хубаво. Може и Меркурий да е в цикъл. Що хората не искали?
Въпрос на вкус е. По едните плажове всичко е заето с печалбари, на други свободната зона е докъдето ти стигне очите. Километри. Дори с дървета, под които може да се настаниш. Ако бе в нашенско, сигурно щяха да са изсечени и да има многоетажни хотели. Или пък някой да иска пари и за сянката под тях.
Драма няма, има просто усещане за това как се развива туризъм.
Апропо, къде бяха „зелените“, „оранжевите“ и що де има цветове да реват когато родното се превръщаше в бетонен затвор?!
Само от хората в Родопите бяха изхарчени милион(и) евро на Бяло море.
