Докато в последния ден на юни десетки хора се отправяха към Централния плаж в Бургас или вече се прибираха след сутрешното си къпане, на пясъчната дюна южно от ивицата, в посока Морска гара, течеше активна работа. Доброволци от голяма компания от пивоварната индустрия, с подкрепата на Българска фондация „Биоразнообразие“ и специалисти от Регионалната инспекция по околната среда и водите, поставяха дървени колове в пясъка, опъваха въжета, монтираха информационни табели и премахваха инвазивни растителни видове от района.
Въпреки силното слънце и липсата на сянка дейностите напредваха бързо. Част от доброволците дори се надпреварваха кой да поставя дървените колчета, като всеки искаше да се включи с повече работа. Само за около час върху дюната бяха оформени две ясно обозначени пътеки, които да насочват хората към плажа, без да преминават през останалата част от защитеното местообитание.
Докато доброволците работеха, любопитни минувачи спираха, за да попитат какво се случва. Разговорите показват, че много хора, включително бургазлии, не знаят, че тази територия представлява крайбрежна дюна, нито защо е важно тя да бъде опазена. Не липсват и хора, които опитват да прескочат новите заграждения, за да си съкратят пътя към плажа.
Именно липсата на информация е сред причините организаторите да предприемат инициативата. Освен поставянето на табели и оформянето на пътеките, е предвидена и дигитална информационна кампания, която да разяснява ролята на дюните и начините, по които посетителите могат да допринесат за тяхното съхраняване.
„Искаме да осветим една тема, която може би не е толкова популярна. Какво значат дюните за нас, за брега, за морето и какво всеки от нас може да направи, за да ги запазим“, коментира пред БТА мениджърът „Комуникации и корпоративни въпроси“ на пивоварната компания Гергина Дерилова. По думите ѝ кампанията представя дюните като „героите на плажа“, защото те често остават незабелязани, а всъщност изпълняват важна защитна функция за крайбрежието.
„Според мен големият проблем е, че хората просто не знаят. Ако знаеха какво е дюната и откъде трябва да се минава, щяха да направят онова, което зависи от тях“, допълни тя. Дерилова посочи още, че инициативата започва от Бургас, но е замислена като дългосрочна и ще бъде надграждана с комуникационни дейности и през следващите години.
От Българска фондация „Биоразнообразие“ определиха партньорството с бизнеса като особено ценно. Според експерта на организацията Радостина Ценова през последните десетилетия България е загубила значителна част от своите дюни, а останалите продължават да са под натиск. „Много сме щастливи, че Бургаската дюна все още я има. Въпреки апетитите, въпреки че е в сърцето на града, тя все още остава незастроена“, каза Ценова.
По думите ѝ в случая не са необходими мащабни възстановителни дейности, но свободното и хаотично преминаване през дюната постепенно унищожава растителността и променя местообитанието. „Много лесно се изтъпква растителността, много лесно се оформят пътеки и всъщност се променя изцяло съставът на местообитанието“, обясни тя.
Затова целта е движението на хората да бъде насочено по две определени пътеки. „Нека хората да си ползват дюната и да достигат лесно до плажа, но да дадем шанс на останалата част да се запази и да се възстановява.“
Само за една година върху дюната вече се е появила нова нерегламентирана пътека, което показва колко бързо могат да настъпят промени, посочи Ценова и допълни, че надеждата на организаторите е оформените маршрути и информационните табели да останат през целия летен сезон и да помогнат за опазването на територията.
Освен че поставяха информационни табели и оформяха пътеки, доброволците почистиха района около близкия паркинг, а заедно със специалисти от Регионалната инспекция по околната среда и водите премахваха инвазивни растителни видове, които изместват характерната дюнна растителност. Ценова посочи, че сред типичните растения за бургаската дюна са ветрогонът, все по-рядко срещаният кримски лен и различни видове млечки.
По думите ѝ тези растения са развили специални приспособления, които им помагат да оцеляват в песъчливата среда – някои имат много дълбоки коренови системи, за да достигат до вода, а други използват влагата от повърхностния почвен слой.
