Десетки пламъци продължават да избухват от пукнатините на планината Химера по средиземноморското крайбрежие на Турция, без да са запалени от човека. Огънят се поддържа от природни газове, които проникват през скалите и се възпламеняват при досег с въздуха.
Необичайният феномен е познат от над две хилядолетия и вероятно е вдъхновил една от най-зловещите легенди в древногръцката митология. За вечните огньове разказва BBC Wildlife Magazine.
Мястото, наричано в Турция Янарташ, което означава „горящ камък“, се намира край село Чиралъ в провинция Анталия. По скалистия склон има десетки отвори, от които излиза газ и се образуват малки, постоянно трепкащи огньове.
През деня част от пламъците почти се губят на фона на слънчевата светлина, но след настъпването на нощта планината придобива впечатляващ облик. Огнените езици се появяват между камъните, променят интензитета си и понякога изчезват на едно място, за да се покажат отново през друга цепнатина.
Пламъците са споменавани още от древни автори, а според BBC Wildlife Magazine те горят вече повече от 2000 години. Научни изследвания също показват, че газовите извори край Янарташ са известни от хилядолетия.
Основният газ, който подхранва огъня, е метанът. Изследванията показват, че той представлява около 87 процента от газовата смес, в която присъстват още водород, азот и малки количества други въглеводороди.
Част от метана има необичаен произход. Вместо да се формира при разпадането на древна органична материя, той възниква чрез химични реакции между вода и определени скали дълбоко в земната кора. Процесът е свързан със серпентинизацията – преобразуване на богати на желязо скали, при което се отделя водород и се създават условия за формиране на въглеводороди без участието на живи организми.
Изследванията показват, че газът при Химера вероятно има смесен произход. Значителна част от него представлява небиологичен метан, но присъства и газ, образуван от органични вещества в древни седиментни пластове. Именно комбинацията между тези източници и местните разломи позволява на газовете да достигат до повърхността.
Явлението представлява голям интерес за учените, тъй като показва, че въглеводороди могат да се образуват и без участието на растения, животни или микроорганизми. Подобни процеси се изучават и във връзка с търсенето на обяснение за наличието на метан на Марс.
Историци и учени предполагат, че вечните пламъци са дали началото на мита за Химера. В древногръцките предания тя е страховито огнедишащо същество с части от лъв, коза и змия, което всявало ужас в царството Ликия.
Според легендата чудовището било победено от героя Белерофонт, който го атакувал от въздуха, яздейки крилатия кон Пегас. В някои версии той хвърлил олово в огнената паст на Химера, а разтопеният метал довел до гибелта ѝ.
Възможно е древните жители да са превърнали необяснимите за тях пламъци в история за чудовище, скрито под планината. Връзката между природния феномен и мита се обсъжда от векове, макар да липсват категорични доказателства, че именно това място е дало началото на легендата.
Планината Химера е не само геоложка забележителност, но и значим археологически обект. В близост до пламъците са открити останки от древни постройки и култов център, свързван с почитането на Хефест – бога на огъня, ковачите и металообработването.
Разположението едва ли е случайно. За хората в древността огънят, който излиза сам от земята и никога не угасва, е изглеждал като пряко проявление на божествена сила. Районът се намира недалеч от античния град Олимпос, който бил сред важните центрове на Ликия. Официалната информация на турските музеи потвърждава съществуването на култов комплекс край постоянно горящите извори.
Днес Янарташ остава едно от малкото места, където геология, история и митология се преплитат буквално в един и същ пламък. Огънят продължава да гори върху същите скали, които са наблюдавали древните жители на Ликия, превръщайки планината в своеобразен природен паметник на процеси, започнали дълбоко под земната повърхност.
