Има една планина в Алгойските Алпи, която е вероятно най-абсурдната в цяла Европа. Нарича се Зоргшрофен, висока е 1636 м и е отбелязана от Гипфелкройц или Кръста на върха, който се издига над гола бяла скала.
Върхът се издига над триъгълното село Юнгхолц в Западен Тирол в Австрия. Въпреки че бледнее по значимост пред другите величествени алпийски върхове, той разпалва въображението на любителите на картографията по съвсем неочаквана причина.
Кръстът на върха отбелязва единствената географска точка, където тиролското село се среща с останалата територия на Австрия. Още по-невероятното е, че ивицата земя, която ги свързва, е широка по-малко от метър, съобщава Би Би Си.
Най-странната граница в света - кой с кого граничи тук? КАРТА
Независимо колко нелепо изглежда това, всъщност то е много необходимо. Село Юнгхолц, което е с население от 302 души, е не по-малко австрийско от Виена или Залцбург, въпреки че е заобиколено от Германия от всички страни. Няма път, който да го свързва с Австрия. Единственият начин, по който австрийците в този ексклав могат да стигнат до родината си, е през Бавария.
Повечето хора не са чували за Юнгхолц, дори много австрийци не знаят за него. Дори туристите от близките Мюнхен и Щутгарт не са наясно с неговата географска особеност.
През зимата около 3000 души на ден пътуват до ексклава, за да се възползват от скромните лифтове и ски влекове на Юнгхолц, обсаждайки селото със своите шлемове и щеки. Парадоксалното е, че много от тях си мислят, че още са в Германия.
„Тук има толкова много странни неща. Местните хора говорят на немски диалект и са с германски начин на мислене. Персоналът е предимно от Германия, а аз карам 20 км от Австрия, през прохода Оберьох и през Германия, след това обратно в Австрия, за да работя цял ден. Аз съм тиролец и за мен това не е Тирол“, казва Арнолд Хол, директор на компания, притежаваща ски лифт.
Въпреки това, на влизане в селото на една от първите къщи посетителите виждат голям надпис: „Бог да ви благослови в страната на Тирол“.
Животът тук е доста объркан. Повечето местно жители са родени в Германия (тъй като най-близката австрийска болница е прекалено далече), но всеки получава австрийски паспорт. Храната и напитките идват от Германия, но телефонът и интернетът – от Австрия.
Има два различни пощенски кода и, до 1990 г. – два различни телефонни кода. Ползват лекарски и зъболекарски услуги в Германия, защото в Юнгхолц няма такива. Няма прогимназия, но благодарение на споразумение децата посещават германско училище, намиращо се на 40 минути в Бавария.
Едно от последните предизвикателства пред селото беше Covid-19 панедмията и как то се оказа изолирано от останалата част от Австрия. Най-близките центрове за тестване и ваксинация се оказаха в Германия, а в края на селото беше сложен граничен контрол от баварската полиция, който откъсна местните жители от останалия свят.
Това още повече засили решимостта на местните хора и, когато беше наложен вторият от общо четири локдауна в Австрия през ноември 2020 г., кметът Карина Конрад договори изключение за тях на практика да бъдат третирани като германски граждани.
„Винаги сме имали проблеми заради географското си положение и това беше още един пример за това как ни третират различно от останалите австрийци. Израснала съм в Юнгхолц и за нас беше нормално да не сме нормални. В Германия казваха, че не сме германци, а в Австрия – че не сме австрийци. В ежедневието не сме нито австрийци, нито тиролци, а юнгхолци“, казва Конрад.
В Юнгхолц има още едно необичайно нещо. Заради дупка в законодателството и данъчната система, селото някога имало най-голямата гъстота от банки в света. Това банково Ел Дорадо се превърнало в офшорната столица на Бавария и дало на германските инвеститори невероятни данъчни облаги.
В разцвета на банковото дело на Юнгхолц през 2008 местните клонове на „Фолксбанк“, „Шпаркасе“ и „Райфайзенбанк Ройте“ имали над 4 млрд. евро в трезорите си – значително повече от целия бюджет на Тирол по това време. Селото станало нещо като „алпийския Див Запад“, в него постоянно пристигали коли посред нощ, пълни с куфарчета с черни пари.
„Швейцария е известна със своите банкови тайни, но Юнгхолц има същата история. Чантаджии пристигаха с куфарчета, закопчани с белезници за китките им, влизаха в стаята, заключваха вратата и не излизаха, докато банката не отвори. Това се случваше през цялото време“, обяснява Елзе-Ян Хоек – холандец, заселил се със семейството си в Юнгхолц.
Много неща са се променили оттогава. ЕС поиска повече прозрачност и трансграничното избягване на данъци беше сериозно ограничено през 2014 г., което сложи край на статута на Юнгхолц като „офшорна“ столица. Милиардите, инвестирани в него, изчезнали почти за една нощ и банките започнали да се изнасят.
Австрия или Германия – къде е по-хубаво и по-евтино?
След като инвеститорите изчезнали, туристите запълниха празнината и банковите сгради получиха различно предназначение. Една от тях вече е блок с апартаменти на самообслужване, друга е домакин на постоянна изложба, третата все още се продава.
