Корея е съвременният пример за разделена на две държава – комунистическа и демократична част. В Германия тази ситуация приключи с обединението преди 30 години.
Да израснеш близо до вътрешната германска граница било странно странно и опасно. Това важало и за Източна и за Западна Германия, но по различен начин. Граничните съоръжения, разположени по дължина от 1393 км имали една основна цена – подобно на Берлинската стена те трябвало да задържат гражданите на ГДР в страната им.
Немските странности, за които туристите дори не предполагат
Понякога жителите на западната част предприемали велосипедно пътуване до вътрешната германска граница. Граничарите от другата страна на границата били много наблизо. Държали картечници, насочени към велосипедистите, сякаш са животни в зоопарк. Но същото важало и от другата страна, пише “The Berlin Spectator”.
Докато граничната зона в Западна Германия била лесно достъпна, не било така в Източна Германия. Почти никой не бил допускан до това, което ГДР превърнала в забранена зона. Жителите на селата край границата били пускани там, но не можели да имат гости от други части на страната. Често се появявали граничари. Домовете им били като умален, още по-строг модел на ГДР.
Комунистическият режим наричал тази особена граница „антифашистко защитно укрепление“. Високопоставените чиновници можели да пресичат границата до западната част и обратно. Същото важало за шпионите, възрастните източногерманци и партийни функционери.
Западногерманците можели да посещават роднините си в ГДР, но първо им трябвало разрешение. Като цяло всички можели да да ползват четирите транзитни пътя през територията на ГДР, за да стигнат от Западна Германия до Западен Берлин и обратно. Влакът бил друг вариант.
Имало големи разлики, но също и някои общи неща за жителите на двете Германии. Всички германци били в опасност по време на Студената война. Ракетите от двете страни на Желязната завеса биха избили най-много германци, ако се стигнело до ядрен сблъсък. Германия била по средата.
Днес жителите на страната под 35-годишна възраст или не са били родени или са били твърде малки, за да помнят вътрешната граница. За тях идеята за тези две парчета от Германия е още по-странна, отколкото за тези, които помнят.
За западняците пресичането на границата на ФРГ на път за Западен Берлин бил цяло приключение. Постоянно враждебните граничари от ГДР ги питали къде ще ходят. Правилният отговор бил „Западен Берлин“. Тези, които отговаряли „Берлин“, можели да го загазят. „Върнете се в края на опашката и помислете за отговора си“, казвали на някои от тях.
Берлин бил столицата на ГДР от гледната точка на тези източногермански граничари. Западен Берлин бил упадъчният западняшки остров, разположен в сърцето на ГДР.
По транзитния път на западняците им било разрешено да спират на бензиностанциите, но им било забранено да говорят с източногерманци. Печално известните тайни служби следели всичко. На пътя „народната полиция“ правела всичко възможно да хване западните германци с превишена скорост. Дори криели патрулките си под купчини листа през есента.
Войници от силите на Съюзниците можели да влизат в ГДР почти по всяко време, но били проверявани от войници на Червената армия. На граничния пункт между западногерманския град Хелмщет и източногерманското село Мариенборн руснаците имали „съветска кула за контрол на съюзниците“. Те знаели, че американските, британските и френските войници използвали свободата си за предвижване, за да шпионират съветската и източногерманската армия.
Днес тези контролни пунктове са едва забележими. Ще успеете да ги видите, ако забавите скоростта по аутобана. При бившия пункт при Хелмщет има малък музей, който показва какво е било. Тези малки будки, които побирали един стол, радиатор и червен бутон, били обитавани от източногермански граничари, които претърсвали за забранени предмети и скрити в автомобилите хора. Те все още са непокътнати. Такива са и големите съоръжения, където били проверявани камионите.
Какво шокира в тоалетните в Германия?
Посещението на този малък музей връща обратно в тези странни времена, когато германският народ бил разделен. Когато източногерманците обичали своята държава толкова много, че трябвало да ги държат в клетка. Когато Студената война можела да стане „гореща“ във всеки един момент. Когато опитите за пресичане на вътрешната германска граница нелегално можели да завършат със смърт.
