Тибетските небесни погребения представляват поразителна и донякъде шокираща традиция, при която останките на починалия се дават на лешояди. Тази практика, дълбоко вкоренена в тибетската култура, е известна като „небесно погребение“. Въпреки че може да изглежда отблъскващо за тези, които не са запознати с него, ритуалът има значителна философска и екологична стойност за тибетците.
Ритуалът и неговото изпълнение
Същността на тибетското небесно погребение се крие в неговата простота.
Най-странният тракийски храм край Пловдив и разбитата гробница със стенописи
Тялото на мъртвеца се разрязва от човек, предвиден да изпълнява именно тази дейност, наричан майстор. След това останките се оставят на голяма надморска височина, където брадати лешояди или „Дакини“ („небесни танцьори“ - буквален превод - бел.ред.) ги изяждат.
Този акт е едновременно практическо решение на предизвикателствата на погребването на тела в суровия тибетски терен и философски избор, символизиращ връщането на тялото към природата, информира Ancient Origins.
Подготовката на тялото е щателна. Майсторът на погребението нарязва трупа на парчета и раздробява костите, което улеснява консумацията на лешоядите. Изборът на местоположение също е от решаващо значение. Местата с висока надморска височина са избирани, защото привличат лешоядите. Ancient Origins посочва, че почвата в района не позволява изкопаването на традиционен гроб.
Културни вярвания и възгледи за смъртта
В основата на тази практика е тибетската будистка вяра в прераждането. Тялото се смята за “празен съд” след смъртта и предлагането му на лешоядите се възприема като акт на благотворителност. Тибетците не се страхуват от смъртта, вместо това те я разглеждат като преход към нов живот.
Интересен аспект на този ритуал е вярването, че ако лешоядите откажат да консумират тяло, това е лоша поличба, означаваща грехове на починалия или неуспех на семейството в изпълнението на изискваните обреди. Преди погребението тялото се съхранява у дома няколко дни, през които монаси извършват четения, за да помогнат на душата да напусне къщата.
Въпреки древните си корени, точният произход на тибетските небесни погребения е трудно да се проследи поради естеството на практиката, която оставя малко археологически доказателства. Най-ранните известни разкази в Тибет датират от 14 век, въпреки че се смята, че самата практика е много по-стара.
Зловещо: Това гробище привлича туристи от целия свят, за да се снимат СНИМКИ
В обобщение, тибетското небесно погребение е практика, която първоначално е шокирала с директната си конфронтация със смъртта, но при по-внимателно разглеждане разкрива дълбоко уважение към природата и цикъла на живота. Това е уникален пример, за това как културните практики могат да предложат различни гледни точки за живота, смъртта и връзката ни с естествения свят.
Коментирай