Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На границата при Рудозем отдавна има изграден пункт, но той не функционираше, тъй като не беше довършен пътят от гръцка страна - от границата до Димарио. Довършването на тази отсечка съвпадна с влизането на страната ни в сухопътен Шенген.
На 1-ви януари 2025 г., след падането на границите "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина". Защо?
Отварянето на седмия граничен пункт по българо-гръцката граница е историческо събитие не само района, а и за страната ни. Векове наред Рудозем – Ксанти е бил основен път от Родопите за Беломорието - беломорски проход, който свързва долината на Чепинска река (десен приток на река Арда) с долината на река Сушица (на гръцки Компсатос), вливаща се в езерото Буругьол, съобщава БНР.
За родопчани пунктът е болезнена тема. С едновремешния път са свързани човешки истории и съдби как граничната бразда е разделила стотици родини. Някои се помнят и разказват, други са вече позабравени. Първото село до границата от българска страна е Чепинци, а от гръцка страна - Димарио.
"Името, което е носело Чепинци, било "озвучената долина", тъй като стадата от Беломорието лятото са се прибирали към планината, пролетта обратно. Чангър дере, 1944 г., след като се затваря границата, става "тиха долина" – стадата вече не минават. Другият аспект е чисто човешки и социален – има много свързани семейства и роднини, които са били женени преди 44-а година от едната и от другата страна на границата, тъй като тогава е била свободна", разказва кметът на Чепинци Риза Брахимбашев.
В Чепинци живеят около 2000 души. Тук няма масова миграция. Има млади семейства, запазени са детската градина и училището, има и аптеки. Дори малцината, които работят в София и Пловдив, през почивните дни се връщат. Единици са тези, които са трайно установени във вътрешността на страната, а в чужбина няма.
От път без изход, сега Чепинци се превръща в една от портите към Беломорието, отчита кметът. Местните се надяват с възстановяване на вековната традиция планината да има пряк достъп до Беломорието. Родопчани вярват, че ще се вдигне стандартът им на живот и ще има повече работа за младите.
"Дано да се пусне! Мислим, че за добро ще бъде. Да се развие тук районът."
"Селото ще живне. Ще отворят хотели, бензиностанция да направят."
"На 2-ри януари отивам до Гърция."
"Сега ходя през Златоград за Гърция, сега за няма и един час се отива. Ако се отвори пътят, чудесно!"
"Радваме се, обаче по-добре си е в България, по-хубаво си е в България, по-красиво си е. Всичко си имаме в България. За какво ми е Гърция? Раздвижване ще има, но не ми се ходи. Какво да правя там?"
"Икономически, докато не бъдат изработени и другите лотове от гръцка страна, кой знае какъв голям трафик не се очаква, но за Смолянска област ходенето до Беломорието става много по-облекчено, много по-бързо", изтъква кметът на Чепинци Риза Брахимбашев.
Някои от хората обаче се опасяват, че падането на границата ще отнеме спокойствието в района.
Кметът на Чепинци Риза Брахимбашев е категоричен, че "облагите ще бъдат много повече". Той признава, че има по какво да се работи, за да развие туризма в региона.
