Дюгоните са морски млекопитаещи, наречени „морски крави“ заради външния си вид и бавния начин на живот, наподобяващ наземния рогат добитък. Те обитават тeпли прибрежни води от Източна Африка до Австралия и предпочитат да плуват самостоятелно или по двойки, рядко образувайки големи групи.
Тези животни са дълголетни – някои достигат до възраст около 70 години, а максимално регистрираният живот е 73 години. Именно дюгоните се считат за прототипи на митичните русалки, тъй като мореплаватели в миналото са ги взимали за загадъчни същества при поглед от палубата на кораб. Семейството на дюгоните и ламантините, известно като сирени, е свързано в народното творчество с легендите за морски деви и сирени.
Тези животни са изключително чувствителни към промени в околната среда. Те растат бавно, рядко се размножават – самка може да роди само едно малко на всеки 6–7 години – и са силно зависими от единствен източник на храна: морската трева. Всякакви изменения в средата бързо оказват влияние върху популацията им.
Андаманското крайбрежие на Тайланд дълго време се смяташе за едно от малкото места, където дюгони се срещат редовно. По правителствени оценки през 2022 г. в тайландските води е имало около 273 животни, което прави региона ключов за опазване на вида извън Австралия. Но ситуацията се промени рязко, когато по бреговете започнаха да се намират все повече мъртви или изтощени дюгони. Ако между 2019 и 2022 г. са регистрирани средно около 20 подобни случая годишно, то през 2023–2024 г. този брой се е увеличил до около 42 годишно.
Причината за такава висока смъртност учените свързват с глада, предизвикан от изчезването на морската трева – основната храна на дюгоните. Изследванията показват, че в някои райони, например в провинция Транг, подводните луга са загинали напълно и там, където преди е имало обширни пасища, вече няма достатъчно храна. Според специалистите морската трева умира поради комбинация от фактори: натрупване на утайки и ила във водата, масово цъфтене на водорасли, замърсяване, повишаване на температурата и промени в приливите и отливите. Тези условия лишават растенията от светлина и кислород, което в крайна сметка води до тяхната гибел.
В търсене на храна дюгоните мигрират към други места, включително води близо до остров Пукет, но там средата за тях не е благоприятна – водите са натоварени с лодки и човешка активност, което допълнително стресира животните и затруднява тяхното оцеляване. Една от най-известните истории около този проблем е свързана с малко дете-дюгон на име Мариум, което през 2019 г. беше открито в бедствено състояние и въпреки усилията за неговото спасяване, почина, а в стомаха му бе открит пластмасов отпадък.
Оттогава в Тайланд се провеждат инициативи за опазване на останалата популация – засаждане на морска трева, хранене на отслабени животни, създаване на местни запазени територии и усилия за намаляване на човешката вреда. Въпреки това експертите предупреждават, че тези мерки все още не са достатъчни, за да предотвратят продължаващия спад на дюгоните и тяхното изчезване в района.
