Макс Веер е блогър, който описва преживяванията си по света. В момента той се намира на остров Бали, където изчаква да премине кризата с коронавируса.
Островът е едно от местата с най-малък брой заразени.
Последната публикация в блога на Макс е свързана със снимка, която му припомня престоя му в Китай, където се е обучавал в местен университет.
Тя е на храна, която той е получил в столова за 2, 77 евро.
Ето и какво разказва самият Макс.
Наскоро прелиствах снимки на телефона си, изпитвайки носталгия по Шанхай, по студентския ми живот, небостъргачите...
Разгледах снимките и си припомних приятни моменти от моя китайски живот.
Единственото нещо, което не ми липсва, е китайската храна.
В Поднебесната империя живеех буквално по график. Луд ритъм, работа, учене. Дори записвах храната си в малката си тетрадка.
Хранех се в кафенето близо до университета. Харесваше ми, че имаше много достъпни цени, много храна за избор и нямаше непознати ястия.
Загадката със селото на синеоките китайци
В кафенето се обслужват само студенти от нашия университет, обикновен човек от улицата просто не може да плаща толкова за храна, защото парите се даваха не в брой, а от студентска карта.
Горната снимка е храната, която събрах за 2, 77 евро (25 юана). Порция ориз, супа, тофу в сос, домати с яйце, зеле и патладжан.
За последно бях в столова в Германия преди 3 години. Спомням си, че за същите пари си купих тестени изделия, зелеви кифлички (тогава все още ядях месо), борш и компот. Чудя се дали цените са се променили през това време.
Забутаната и смъртоносна Китайска стена, която туристите се страхуват да изкачват
Като цяло храната в Китай е цяла тема за отделен блог. Всяка провинция има свои собствени характеристики, вкусове и местни ястия. През 3-те години от живота си в
Поднебесното кралство разбрах, че обичам европейската кухня повече, независимо, че цяла Европа е населена с китайски ресторанти.
