Макс Веер е блогър, който описва преживяванията си по света. В момента той се намира на остров Бали, където изчаква да премине кризата с коронавируса.

Островът е едно от местата с най-малък брой заразени.

Последната публикация в блога на Макс е свързана със снимка, която му припомня престоя му в Китай, където се е обучавал в местен университет.

Тя е на храна, която той е получил в столова за 2, 77 евро.

Ето и какво разказва самият Макс.

Наскоро прелиствах снимки на телефона си, изпитвайки носталгия по Шанхай, по студентския ми живот, небостъргачите... 

Разгледах снимките и си припомних приятни моменти от моя китайски живот.

Единственото нещо, което не ми липсва, е китайската храна.

В Поднебесната империя живеех буквално по график. Луд ритъм, работа, учене. Дори записвах храната си в малката си тетрадка.

Хранех се в кафенето близо до университета. Харесваше ми, че имаше много достъпни цени, много храна за избор и нямаше непознати ястия.

Загадката със селото на синеоките китайци

В кафенето се обслужват само студенти от нашия университет, обикновен човек от улицата просто не може да плаща толкова за храна, защото парите се даваха не в брой, а от студентска карта.

Горната снимка е храната, която събрах за 2, 77 евро (25 юана). Порция ориз, супа, тофу в сос, домати с яйце, зеле и патладжан.

За последно бях в столова в Германия преди 3 години. Спомням си, че за същите пари си купих тестени изделия, зелеви кифлички (тогава все още ядях месо), борш и компот. Чудя се дали цените са се променили през това време.

Забутаната и смъртоносна Китайска стена, която туристите се страхуват да изкачват

Като цяло храната в Китай е цяла тема за отделен блог. Всяка провинция има свои собствени характеристики, вкусове и местни ястия. През 3-те години от живота си в

Поднебесното кралство разбрах, че обичам европейската кухня повече, независимо, че цяла Европа е населена с китайски ресторанти.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!