Културата на бакшишите в Гърция се различава значително както от американската, така и от тази в много европейски държави. Незнанието на местните обичаи може лесно да доведе до неудобни ситуации по време на почивката, пише Athens Glance.
В Гърция бакшишът не се възприема като задължителен процент от сметката, а като личен жест на благодарност за доброто обслужване. Вместо да изчисляват точни проценти, гърците обикновено закръглят сумата и оставят толкова, колкото смятат за подходящо.
Най-разпространената практика е при отлично обслужване клиентите да оставят около 10% от стойността на сметката. Например при сметка от 45 евро много хора биха оставили 50 евро, а при сметка от 90 евро – още 10 евро отгоре. Местните рядко пресмятат точния процент.
Сервитьорите и собствениците на таверни често запомнят щедрите клиенти. Не е необичайно такива гости да получат безплатен десерт или чаша ципуро – традиционна гръцка спиртна напитка – като знак на уважение и благодарност.
Ето какви бакшиши обикновено се оставят според вида на заведението:
- В местна таверна с отлично обслужване – между 10 и 15%;
- В ресторант в туристически район – между 5 и 10%;
- В ресторант от по-висок клас – между 10 и 15%;
- В кафене – закръгляне на сумата или между 50 цента и 1 евро;
- В заведения за бързо хранене и сувлаки – бакшиш не се очаква, но закръглянето на сметката винаги се оценява положително.
Важно е да се има предвид, че бакшишите, оставени чрез банкова карта, не са особено разпространени в Гърция. В много случаи средствата не достигат директно до обслужващия персонал. Затова туристите е добре да носят дребни банкноти и монети.
Бакшишът може да бъде оставен по два начина – като се оставят пари на масата при напускане на заведението или като се дадат директно на сервитьора.
Защо гръцките острови са с бели и сини къщи
По-рано стана известно и защо характерните бяло-сини къщи са се превърнали в символ на гръцките острови. Зад този емблематичен облик стоят исторически обстоятелства, икономически кризи и държавни решения от XX век.
През 1967 г. военната хунта окончателно утвърждава синьо-бялата цветова схема като символ на националната идентичност и я прави задължителна за много населени места. По-късно цветовете се превръщат в разпознаваема туристическа марка, която местните жители продължават да поддържат и до днес.
