Голяма част от растенията разчитат на животни за разпространението на своите семена. Пизонията (Pisonia) не прави изключение. Нейните изключително лепкави семена полепват по перата на птиците, които впоследствие могат да ги пренесат на значителни разстояния, включително до други острови.
Понякога обаче тази стратегия има фатални последици. Вместо птицата просто да отнесе няколко семена, по тялото ѝ могат да се натрупат толкова много, че тя да не е в състояние да лети. Попаднала на земята, птицата може да загине от глад или да стане жертва на хищници.
Пизониите, известни още като „дървета ловци на птици“, се срещат в тропическите райони, включително по островите в Карибския басейн и Индо-Тихоокеанския регион. Pisonia grandis образува продълговати плодове, покрити с изключително лепкава смолиста субстанция, която лесно се захваща за перата на птиците. Те са събрани в големи групи, съдържащи множество отделни плодове, съобщава Amusing Planet.
Плододаването на дърветата съвпада с периоди на засилено присъствие на морски птици на островите. Те често използват клоните на пизонията за гнездене. Особено уязвими могат да бъдат младите птици, когато започнат да напускат гнездата.
Лепкавите плодове се захващат за перата им, а дори сравнително малък брой могат сериозно да затруднят полета. При по-тежко оплитане птицата може да падне на земята, където да загине от глад или да бъде изядена от други животни. В някои случаи птиците остават заклещени в самите дървета и умират там.
Проучванията показват, че подобно оплитане може да има значителни последици за някои местни популации на морски птици. Изследване на остров Кузен (Cousin Island) на Сейшелите разглежда смъртността вследствие на захващането на лепкавите плодове на Pisonia grandis.
Учените дълго време са се питали дали дървото получава някакво еволюционно предимство от смъртта на птиците. Една от хипотезите била, че разлагащите се тела осигуряват допълнителни хранителни вещества за растенията и покълващите около тях семена.
Екологът Алън Бъргър от Университета на Виктория изследвал този въпрос на остров Кузен. Анализът му не показал доказателства, че семената край мъртвите птици покълват или оцеляват по-добре. Освен това живите птици осигуряват на растителността значителни количества хранителни вещества чрез изпражненията и други органични остатъци.
Бъргър проверил и друга възможност – дали телата на загиналите птици могат да попаднат в морето и да действат като своеобразни „салове“, пренасящи семената до други острови.
За целта той изследвал устойчивостта на семената при контакт със солена вода. Експериментите показали, че продължителното потапяне в морска вода намалява способността им да покълват. След пет дни непрекъснато потапяне кълняемостта била по-ниска, а след 12 дни не било отчетено покълване.
Резултатите не подкрепили предположението, че Pisonia grandis извлича полза от фаталното оплитане на птиците. Според Бъргър смъртността по-скоро представлява нежелан страничен ефект от еволюционна стратегия, при която семената трябва да останат достатъчно здраво прикрепени към перата, за да бъдат пренесени на голямо разстояние.
Именно затова лепкавата им обвивка е толкова ефективна. Семената трябва да издържат върху оперението достатъчно дълго и да устоят на опитите на птиците да ги отстранят при почистване на перата си.
Интересното е, че въпреки опасността много морски птици продължават да предпочитат пизониите като места за гнездене. Дърветата осигуряват подходяща среда за видове като чернокрилите рибарки ноди, червенокраките рибояди и фрегатите.
Така взаимоотношението между Pisonia grandis и морските птици се оказва значително по-сложно, отколкото подсказва прозвището „дърво ловец на птици“. Птиците помагат на растението да разпространява семената си, а дърветата им осигуряват ценни места за гнездене. Фаталното оплитане на отделни птици изглежда не е „цел“ или предимство за растението, а опасен страничен ефект от необичайно ефективния му механизъм за разпространение.
