Търсите идеалната разходка за "Хелоуин"? Препоръчваме ви Зугарамурди - живописно планинско село в Навара, намиращо се в Страната на баските в Северна Испания, разположено близо до границата с Франция.
То е световноизвестно като „Селото на вещиците“. Мястото е арена на най-мащабния и брутален лов на вещици в испанската история, организиран от Инквизицията в началото на XVII век.
Днес селото е популярна туристическа дестинация. Посетителите могат да разгледат Музея на вещиците (Museo de las Brujas), открит през 2007 г., както и величествените пещери на Зугарамурди, където според легендите са се провеждали нощните ритуали.


Най-голямата пещера на Зугарамурди има впечатляваща гледка с 12-метрови стени и две издигнати галерии, издълбани от вековното течение на водата. На стените на пещерата има плоча в памет на убитите по време на процеса срещу вещиците през 1610 г., а тяхната история е разказана в близкия Музей на вещиците, който също привлича хиляди туристи всяка година.


Съборът на вещиците
Легендите разказват, че преди стотици години в пещерата на Зугарамурди се събирали събори на вещици, за да почитат дявола край потока Инфернуко ерека (Адския поток).
Ловът на вещици в Зугарамурди (1609–1614 г.) остава като най-мащабният и известен процес срещу вещерство в историята на Испания, ръководен от Испанската инквизиция.
Този случай често е наричан „Испанският Салем“, но по мащаб на разследването дори надминава американския си съответствие.

Как започва всичко?
Всичко започва през 1609 г., когато 20-годишната Мария де Ксимилеги се завръща в селото от Франция. Тя твърди, че в съня си е видяла местни жители да участват в сборище на вещици в близките пещери.
Скоро след това Инквизицията изпраща свои служители в региона, за да разследват предполагаемия заговор с Дявола.
Мащабът на преследването е огромен. Инквизиторите разпитват и разследват между 2000 и 7000 души от Зугарамурди и околните долини в Навара. За разлика от други европейски процеси, насочени основно към жени, тук обвиненията засягат мъже, жени и деца. Повечето са местни лечители , акушерки и билкари, чиито езически баски традиции са интерпретирани като ерес.
През ноември 1610 г. в град Логроньо се провежда мащабен процес, а 53 души са официално осъдени. На 8 ноември 1610 г. 11 души са изгорени на клада. От тях 6 са изгорени живи, а останалите 5 — символично чрез чучела, тъй като вече са починали от мъченията в затвора.
Всъщност ритуалът Акеларе, наплашил сериозно Инквизицията, представлява традиционни народни събирания на баските, дълбоко свързани с аграрния цикъл и природата.
Под влияние на масовата психоза и изтезанията, Инквизицията изкривява тези народни традиции. Според официалните обвинения по време на Баските вещерски процеси в Логроньо (1609–1610 г.), Акеларе е „черна литургия“, включваща:
- Предаване на душите на Сатаната (който се явявал под формата на козел).
- Летене в нощта след намазване с магически мехлеми.
- Предизвикване на бури, проклятия над реколтата и канибализъм.
Една от причините за множеството осъдени е, че баският език няма нищо общо с романските езици, а инквизиторите не са разбирали какво си говорят местните, което е пораждало допълнителна параноя.