Когато реших да вместя четири държави в двуседмично пътуване с раница до Европа, пътуването с нощен влак ми се стори правилният ход. Това разказва в Business Insider Джоуи Хадън - пътешественичка и репортерка от Ню Йорк.
Ето какво споделя тя за пътуването си с влак през нощта и спането в едно купе с непознати:
Това беше първото ми посещение на Германия, Австрия, Италия и Швейцария, така че исках да имам колкото се може повече дневни часове на всяко място. Ето защо предприех 11-часово пътуване с влак от Виена до Венеция, Италия.
А споделянето на спална кабина с непознати също ми помогна да го направя с ограничен бюджет. Билетът ми, който струваше 84 долара, включваше легло в споделена кабина и лека закуска. Бях развълнувана да се придвижвам през нощта и да прекарвам дните си в приключения.
Но няколко изненади по пътя ме накараха да си помисля, че в крайна сметка това пътуване не си е струвало спестеното време.
Пътувах от Австрия до Италия с OBB Nightjet, влак, който обслужва нощни маршрути между Австрия, Италия, Франция и Нидерландия. Влаковете на OBB Nightjet пътуват през нощта до повече от 25 европейски града, от Рим до Амстердам, и могат да се движат със скорост до 233 км/ч.
Влаковете на Nightjet имат вагони със седалки, както и спални вагони с частни кабини и легла за по три, четири или шест души. Резервирах последните. Някои маршрути също имат частни кабини, но моят нямаше.
Пътуването ми започна на жп гара Wien Meidling в Австрия. Пристигнах 90 минути преди влака ми в 21:35 ч. и зоните за чакане бяха толкова претъпкани, че не можах да намеря нито едно свободно място. Тогава забелязах салон за гости на OBB.
Салонът е безплатен за пътници на OBB в първа класа, пътуващи през деня, и струва около 10 долара за всички останали пътници на OBB, които плащат за достъп до него, което и направих. Тъй като смятах, че таксата е евтина, а гарата беше толкова претъпкана, бях изненадана, че не открих други пътници вътре.
В салона имаше много маси и столове, както и безплатни освежителни напитки като кафе, ядки и семена. Изборът беше по-малък, отколкото бях виждала в Metropolitan Lounge на Amtrak, който посетих в Ню Йорк, но не бях гладна, затова просто си взех бутилка вода и се настаних на стол, за да изчакам, докато стане време да се кача на влака.
Отидох на перона около 20 минути преди планираното заминаване на влака. Стомахът ми се сви, когато на екрана се появи съобщение, че влакът ми отива за Цюрих. Дали резервирах грешен влак?
За щастие, не го направих. На информационното гише научих, че вагоните на влака се отделят на различни гари, за да отидат до различни места. Трябваше да се кача на определения ми вагон, за да стигна до крайната дестинация с билет; всеки вагон имаше номер.
Когато влакът ми пристигна, нямах време да проверя номера на вагона преди да се кача. Затова отидох до най-близкия вагон и помолих служител да ме заведе до вагона и стаята ми.
Според OBB Nightjet, кабината ми е построена така, че да побере шест души в пространство от 74 квадратни фута. Очаквах да е тясно пространство, но като го видях на живо, осъзнах, че 74 квадратни фута е по-малко, отколкото си мислех.
Един пътник вече беше там, когато се качих, а други двама пристигнаха в рамките на час. Двамата слязоха около 5 сутринта, а другият остана след моята спирка. Поздравихме се при пристигането, но извън това стаята беше тиха. Някои от нас бяха на устройства, докато други спяха.
Бях изненадана колко малко лично пространство имах, дори когато все още бяхме само аз и още един пътник. Не можех да си представя шест души да се напъхат там и бях благодарна, че не бяхме препълнени. Но все пак се чувствах на тясно, когато бяхме четирима, особено с багажа на всички наоколо.
Тъй като пространството беше споделено, се надявах да намеря завеси отпред на всяко легло, за да осигуря уединение, но нямаше нищо, което да блокира пространството между мен и другите пътници.
Това ме накара да се чувствам по-неудобно, отколкото очаквах. Докато друг пътник се преобличаше пред мен в стаята, аз предпочетох да се преобличам насаме, затова използвах общата баня в края на спалния вагон.
Леглата бяха на разположение на принципа „първи дошъл, първи обслужен“. Избрах долно легло, тъй като преди това бях намирала горните легла в други влакове за по-неравни през нощта. Но не осъзнавах, че човекът на горното легло ще бъде неофициалният контролер на ключалката на вратата, тъй като тя беше достъпна само от леглото му.
Когато отидох до банята, за да се измия и преоблека около 22:30 ч., пътничката на горното легло току-що беше пристигнала и все още беше будна. Но около 2 часа сутринта се оказах будна с пълен пикочен мехур, защото не исках да я безпокоя. В крайна сметка не можех да издържа повече и неохотно я събудих.
Беше малко неловко и се почувствах зле, че наруших съня ѝ. Цялото преживяване ме накара да си помисля, че може би така или иначе бих предпочела горното легло.
Тъй като имах разтегателно легло в кабината, както и чаршафи и възглавница, осигурени от влака, си помислих, че ще мога да спя спокойно. Но когато дойде време за лягане, бях изненадана да открия, че леглото и спалното бельо нямат голямо значение.
Леглото ми беше неудобно. Спах само няколко часа и се събуждах няколко пъти през нощта заради други пътници, влизащи и излизащи от купето, или заради неравностите на влака. През по-голямата част от нощта гледах телевизия на моя iPad, тъй като ми беше трудно да спя.
Когато слязох от влака във Венеция, бях изтощена от липсата на сън. Мислех, че това прави първия ми ден в града по-малко приятен, което беше може би най-изненадващият елемент от пътуването ми, тъй като цялата причина, поради която резервирах този влак, беше да се чувствам отпочинала.
Тези изненади ме научиха, че споделената кабина в нощен влак не е правилният избор за мен. Въпреки че понякога става въпрос за пътуването, а не за дестинацията, в този случай предпочитам да пристигна освежена, за да мога да се насладя на мястото, на което отивам.
Научих си урока по време на това споделено пътуване в купе. Така че, когато се върнах в Европа през ноември 2023 г., резервирах най-висококачественото настаняване на железопътната линия за нощувка от Венеция до Виена - частна кабина.
Струваше си цената от 200 долара за лично пространство от 30 квадратни фута с тоалетка, мивка и място за съхранение. Спах като бебе. Отсега нататък ще резервирам само частни кабини за нощувки с влак.
