Когато дойде време за хапване, всяка страна си има свои свои обичаи. На някои места тези правила са дълбоко вкоренени и отклоняването от тях може да се приеме за неучтиво.
От друга страна, това са прости навици, които вие като чужденец можете да се съобразите без да рискувате да изглеждате не на място.
Никога не се знае кога ще се случи да пътувате до друга страна с различна кулинарна култура. Затова ще ви покажем порядките за хранене в различни части на света.
Шеф-готвачи от цял свят обясняват как да разпознаете читавия ресторант
В Япония пръчките не бива да стоят забодени в храната, а парченцата не бива да се подават от едни пръчки на други. Това е така, защото тези неща се правят само на погребение и е проява на лош вкус да ги повтаряте на масата, информира Brightside.me.
Също в Япония шума от сърбането на нудълс не е голям проблем. Прието е нудълсите да се ядат бързо, за да се запази ароматът. Трябва да сърбате супата си от нудълс ентусиазирано, за да усетите вкуса. Но ако ядете шумно някое друго ястие, няма да ви погледнат с добро око.
В Япония, ако домакинът любезно ви предложи някакъв подарък, се смята за учтиво да откажете до три пъти. Ако го предложи отново, трябва да приемете.
Във Франция по време на хранене ръцете ви не могат да бъдат където си искате. Правилната позиция е да държите и двете си длани на масата и няма проблем, ако искате да го сложите върху масата.
В Тайланд всички ястия се споделят, затова се поръчват и готвят така, че да бъдат изядени групово. Също така, когато дойде време за ядене, е най-добре да изчакате човека с най-висок ранг на масата да започне. Ако никой не яде, възпитаното нещо, което трябва да направите, е да изчакате някой да започне.
В някои страни от Близкия Изток най-нормалното нещо е да ядете с ръцете си, но има една просто нещо, което не тряба да забравяте. Трябва да използвате дясната си ръка, тъка като лявата се счита за нечиста.
В Англия, известна със своя следобеден чай, има някои действия, на които при този „риатуал“ се гледа с лошо око. Например да издавате звуци с лъжицата си докато бъркате чая или да я оставите вътре в чашата. За последното имате чинийка.
В Танзания няма никакъв проблем да не сте точни. Ако сте се разбрали за час за ядене, малкото закъснение е съвсем нормално. Например може да имате уговорка в 19 ч., но да не започнете до 21 ч.
В Норвегия, когато сте на официална вечеря и се вдига тост за някого, трява да си вдигнете чашата, да погледнете към човека, да пиете, да го погледнете отново и да оставите чашата.
В Тайланд лъжицата и вилицата се използват по-различно. Вилицата се използва за рязане и сервиране, а лъжицата за поднасяне на храната към устата. Наоколо няма да има никакви ножове, затова ако трябва да си нарежете нещо, ще ползвате ръба на лъжицата.
В Тайван има особен начин да покажете на готвача, че храната му е била вкусна – да се оригнете след хранене. Домакинът или готвачът ще го приемат като комплимент.
В Испания, когато се посреща Нова година, е обичайно да се изяждат 12 гроздови зърна.
В Португалия, ако солницата или пиперницата не са на масата, се счита за обидно да поискате ястието ви да бъде подправено. Пртугалците мислят, че така индиректно им казвате „лошо сте овкусили храната“.
В Китай, ако си изядете всичко, домакинът ще реши, че не ви е предложил достатъчно. Най-добре е да оставите малко храна в чинията си.
За разлика от Китай, в Индия е по-добре да опразните чинията си. Оставянето на храна се счита от местните хора за прахосничество.
Във Франция не одобряват рязането на маруля с нож и за това има историческа причина. В миналото приборите били изработвани от сребро, което се окислява и потъмнява, когато влиза в контакт с оцет. Въпреки че днесножовете се правят от други материали, обичаят все още е в сила. Най-добре да използвате ножици или ръцете си.
Триковете, които правят шведската маса много изгодна – за хотелиерите!
В Италия местните хора рядко пият капучино след времето за закуска. Ако имат нужда от малко кофеин след хранене, те пият обикновено еспресо.
Също в Италия не можете просто да си поръчате каква да е паста с какъв да е сос. Всяка паста върви с определен брой сосове, от които можете да избирате. Например спагетите не са достатъчно силни, за да издържат сосовете с парченца, а вървят по-добре със сосове с по-кремообразна консистенция.
