Изображения на Константинопол от периода точно преди да бъде превзет от османците през 1453 година бяха създадени от археолози и публикувани в турското списание „Карар“. Константинопол е бил най-големият и богат град в Европа от средата на 5-и до началото на 13-и век.
Той е бил известен в целия Стар свят със своите архитектурни шедьоври като църквата „Света София“, която е средище за православните християни, свещения императорски дворец – дом на владетелите, и кулата Галата.
Какво се крие зад блясъка на Истанбул? Вижте Балат - квартала, в който туристи не стъпват
Други забележителни архитектурни постижения са Хиподрумът, Златната порта и градските стени, както и множеството луксозни места за аристократите, разположени обикновено покрай покрити улици и площади.
Университетът на Константинопол (Магнаурската школа) е основан през 5-и век и съхранявал множество художествени и литературни съкровища преди да бъде опустошен от кръстоносците през 1204 година и от османците през 1453 година. Огромната императорска библиотека съдържала спасени реликви от опожарената Александрийска библиотека, която съхранявала над 100 000 тома древни текстове.
Градът, разположен на два континента, е бил и инструмент за разпространяването на християнството през римската и византийската епоха. Той е седалище на константинополския патриарх и е пазел едни от най-свещените реликви за вярата като трънения венец и Светия кръст.
След като изгубила и последните си провинции в началото на 15-и век, от Източната римска империя (Византия) останал само Константинопол и околните земи. Най-накрая той паднал в ръцете на османските турци във вторник, 29 май 1453 година след 53-дневна обсада.
На 28 март 1930 градът официално е преименуван от турските власти с разговорното си име Истанбул. Смята се, че Истанбул е от гръцки произход. Друг един вариант на произхода на името е чрез отпадане на една част от буквите от името Константинополис.
Градът, който всеки момент може да се разпадне върху главата ви
Традиционното славянско име за града е Цариград. В миналото името се употребява и във Влашко и Молдова. Думата е старобългарска по произход. Тя означава „градът на царя“ или „градът на цезаря“
