През 30-те години на ХХ век бирманските жени-жирафи работели в британските циркове. Днес дългошиите представителки на нежния пол са една от главните забележителности на Северен Тайланд. Отношението към екзотичната атракция изобщо не е еднозначно.
Активистите и борците за правата на етническите малцинства обвиняват тайландските туроператори в експлоатация на жените с дълги шии, принудени за жълти стотинки да застават на туристическата витрина.
Представителите на деловите кръгове пък казват, че Тайланд дава работа на жените-жирафи, а в поразената от геноцид Бирма дори това го няма.
Кой все пак има право и каква е разликата между етнографското село от човешката зоологическа градина?
Отговор дава кураторът на Музея на планинските племена в Чианграй Албепто де ла Пас. Жените-жирафи принадлежат към планинското племе падаунг или каян, както сами се наричат.
Това племе, за разлика от останалите, исторически преживява единствено в Бирма. Именно неговите представителки удължават шиите си с метални халки. В резултат на гражданския конфликт в Бирма през 1980 г. племената, борещи се за независимост, включително и каян, са изгонени до границата на Тайланд. Те се сприятеляват с тайландските власти и се договарят за организиране на туристически посещения в базите им. Така жените каян се превръщат в туристическа атракция.
Това природно чудо е на края на света, но трябва да се види
Казват, че ги експлоатират, имайки предвид правовата и икономическата им незащитеност. Съгласно тайландското законодателство гражданство могат да получат тези представители на планинските племена, които могат да докажат, че са живели в Тайланд до 1976 г.
Каяните идват по-късно и затова не са граждани на страната. А когато не си гражданин, нямаш достъп до образование, здравеопазване, до работа. 300 тайландски бата е минималното заплащане в Тайланд на ден, но тези жени не получават дори толкова.
В Мае Хонг Сон например живеят само жени. Мъжете им няма какво да правят тук, те не са интересни на туристите. Освен на икономическа експлоатация, каяните са подложени и на културна такава. „Бях в селото им преди 20 години, повярвайте, оттогава там нищо не се е променило“, обяснява Де ла Пас.
Главната задача на живеещите там жени е да си показват шиите, изработвайки поне стойността на входния билет. Никъде не се казва какъв е традиционният живот на жените каян. Човек, като посети селото на тези жени, нищо не може да вземе от там.
Жените-жирафи, наречени така заради непривично дългите си вратове, носят на шията си различен брой медни халки, подпрени на малка възглавничка под брадата, защото понякога те тежат по 10 килограма.
Тази своеобразна красота крие и доста неудобства. Те могат да пият вода само със сламка, движението им е затруднено и небалансирано заради тежестта, а когато говорят, гласът им звучи сякаш излиза от дълбок кладенец.
Първият метален обръч се нанизва на врата на момичето, когато то е петгодишно – истината е, че през този процес не преминават всички момичета от племето, но все пак повечето предпочитат да се подчинят на традициите.
След този материал никога няма да поискате да правите нощно къпане
С годините броят на гривните се увеличава до момента, в който девойката е готова за омъжване. Така, преди да се омъжи, младата жена носи на шията си до 25 пръстена, с обща маса до девет килограма и височина 30–35 см. Поставянето започва от ключицата и стига до брадичката, като по този начин вратът започва постепенно да се удължава.
Всеки нов обръч в тази своеобразна огърлица е признак за социален статус и престиж на цялото семейство, а големият им брой гарантира успешна женитба.
Смята се, че тази странна традиция се корени в миналото, когато металът е изпълнявал практическа роля – той е пазел жените от зъбите на тигрите.
С времето обаче металните обръчи се превръщат в социален и естетически феномен.
Махането им пък е способ за наказание за изневяра – счита се, че атрофиралите с времето вратни мускули не успяват да задържат тежестта на главата и крехката шия постепенно клюмва.
Всъщност най-важният въпрос е как така вратовете на жените се разтягат до такава дължина и дали това се дължи на деформация на прешлените, или на връзките между тях.
Направените в лаборатории рентгенови снимки разбулват мистерията около жените-жирафи те установяват, че гръдният кош се смъква максимално поради тежестта на украшението, което прави врата да изглежда необикновено дълъг.
Това означава, че всъщност шията не се разтяга, а издължаването е само илюзия, макар тази традиция да води до силна атрофия на вратните мускули.
