Улцин е малък град в Черна гора, близо до границата с Албания. Там се предлагат множество хотели за една приятна почивка на брега на Адриатическо море.
В миналото, обаче, градът е бил много повече от тихо крайбрежно кътче. В древността Улцин е бил важно пристанище, като се смята, че е основан още в 5-и век пр. Хр. В ранното Средновековие той се превръща в пиратската столица на Адриатическо море.
Албански замък крие най-мрачната и тъжна история СНИМКИ
Градът е преживял невероятно бурна история, а днес той е център на албанската общност в Черна гора. Около 60% от населението му са албанци.
Точно това градче, за което малцина са чували, се слави с нещо, което се смята за нетипично за Балканите – чернокожи местни жители. Те говорят на албански, носят албански фамилии, но са истински африканци. Нещо повече, подобно на повечето африканци в Западното полукълбо, и афро-балканците са потомци на роби.
Как тези африканци са се озовали в това малко балканско градче?
В началото на Критската война през 1650 г. Улцин е важен търговски пункт за роби християни. Тези роби били водени в града, след като били пленявани от местните пирати по крайбрежието на Италия и Далмация, но също и в други части на Османската империя.
Постепенно Улцин измества Херцег Нови, който е бил главно място за купуване на роби през 16-и век, и се превръща в център на търговията с роби по Адриатическото крайбрежие.
Търговията в с роби е изгоден бизнес по това време и напълно легален. Хората са най-скъпата стока в Средиземноморието чак до началото на 19-и век. Жителите на Улцин главно държали робите като пленници им вместо да ги ползват като работна сила, се надявали да получат голям откуп от близките им.
За целта пленените трябвало да изпратят вест до вкъщи и близките им да пристигнат на робския пазар в Стария град, за да си ги откупят обратно, съобщава lefteast.org. Често финалната сделка се случвала на неутрална територия, например Дубровник.
В средата на 18-и век се повишило търсенето на чернокожи африкански роби. През 1770 г. Али Паша довел две робини от Египет, а през 1775 г. пристигнала група, която била върната от Северна Америка, състояща се от 13 мъже и жени.
По-късно жителите на Улцин започнали да си купуват роби от Триполи (където се търгували хора предимно от Чад и Судан). Те били препродавани в други средиземноморски градове или били докарвани обратно в Улцин, където по-късно ставали свободни граждани и започвали да работят в земеделието или риболова.
Когато робите получили свобода, те се превърнали в граждани като всички останали. Говорели албански, носели дреки „ала турка“ – с фесове и потури. Тези афро-албанци често носели фамилните имена на капитаните и търговците, които са ги довели в града, или на хората, които им давали работа. Други просто били наричани „арапи“.
С времето тези хора се интегрирали в обществото и започнали да участват в живота на града. В началото на 20-и век черногорският княз Никола I предложил на един чернокож жител на Улцин да му служи в двора му в Цетине (заради репутацията им на високи и силни хора), но човекът отказал, защото знаел, че ще се превърне в обект на подигравки от черногорците.
Жителите на Улцин, които били предимно моряци и търговци, не се отнасяли добре към расовата дискриминация заради исляма, който я забранява, както и поради факта, че Пророка Момахмед също е „арап“ (или „араб“). С течението на времето някои от африканците в Улцин се оженили за местни хора. Такава била Захра от Судан, която се омъжила за Хадж Халил Фичи – командир в армията на Османската империя.
Афро-албанци като Али Арапи и Даут Калиджа станали морски капитани и дори имали собствени кораби. Калиджа имал един от най-големите кораби в Улцин, както и прекрасен дом с тавани с дърворезба, което било много рядко.
След като Черна гора завлядява Улцин през 1880 г., част от африканците се местят в Албания. Едва около 60 от тях останали в града.
Много ще изпуснете, ако пътувате из Балканите и не посетите тези градове
20-и век е времето на най-известния афро-албанец от Улцин – Ризо Шурла. Броят на африканците в града, обаче, продължил да намалява. Днес единственият член на общността – сестрата на Ризо, е единственият пряк наследник на африканската общност в Улцин. Техните деца масово са се оженили за местни хора и вече не живеят в града.
Ризо Шурла, починал през 2003 г., е черногорски фотограф, актьор и боец, воювал в редиците на югославските партизани по време на Втората световна война.
