Партньорството между Северна Корея и Русия се засили през последните години. То доведе до участие на президента Владимир Путин във военен парад в азиатската страна, изпращане на севернокорейски войници на фронтовата линия в Украйна и предоставяне на достъп на руски граждани – едни от малкото чуждестранни туристи – до новооткрития курорт „Вонсан“.
Сега в социалните мрежи се появиха отзиви на руснаци, посетили нов севернокорейски ресторант в Москва, съобщава money.bg.
Ново заведение със севернокорейски колорит
Азиатското заведение се намира на мястото на бивш семеен руски ресторант. В него работят севернокорейски граждани, облечени в униформи, наподобяващи тези на стюарди, разказва посетител в канала си „роѕtоlоvkаm“ в Телеграм. Атмосферата е създадена така, че да пренася клиентите в Северна Корея – музиката, менютата и телевизионните програми са корейски, макар част от тях да са преведени на руски език.
Менюто предлага традиционни ястия като рамен, кимчи, барбекю и бибимбап. За пикантна супа от соева паста, пилешки крилца, яхния от кимчи и задушен костур посетител е заплатил 44 долара, но отбелязва, че обслужването „все още не е на достатъчно високо ниво“.
В друго ревю клиенти споделят, че на входа им е поискан руски паспорт, за да удостоверят гражданството си.
Опит от миналото
Това не е първият подобен обект в руската столица. Преди петнадесет години в Москва отваря врати ресторантът „Koryo“. Макар официално да е затворен още през 2021 г., в гурме форумите продължават да се появяват отзиви, посочва изданието NK News.
Икономически цели зад ресторантьорството
Зад този привидно обикновен бизнес стои национална стратегия за заобикаляне на международните санкции, наложени от ООН. Те забраняват изпращането на севернокорейски работници в чужбина. Откриването на ресторанти в други държави обаче не е необичайна практика, като най-популярните дестинации са Китай и Монголия. Основната цел е печелене на чуждестранна валута.
Според данни на Федералната държавна статистическа служба на Русия, през 2024 г. в страната са влезли 13 221 севернокорейски граждани – приблизително 12 пъти повече от предходната година. Повечето от тях са посочили образование като причина за преместването си, а по-малка част – бизнес.
