Преди да пътувам до Япония, си мислех, че там ще ям само суши, ориз и мисо супа. И се зарадвах на това, тъй като съм голям любител на тези ястия. Но в действителност японската кухня се оказа много по-разнообразна, пише българска туристка в социалните мрежи. Например, месните ястия са много популярни тук.
Най-много ме изненада, че се оказва, че родното място на мраморното говеждо е Япония. Преди пътуването не знаех това. Но първо, справочна информация и интересни факти, за да стане ясно какво ще бъде обсъдено по-нататък:
1. От 7-ми до средата на 19-ти век на японците било забранено да ядат месо. Поради изолацията при едрия рогат добитък от дълго време, имало естествен подбор на най-добрите индивиди. И тогава готвачите забелязали, че в японското говеждо има много мускулни мазнини. Така се получава специален вид месо, напомнящ на мрамор.
Какво са яли в древния Египет и защо трябва да се поучим от това
2. Wagyu в превод от японски означава „японска крава“. Това е общото наименование на всички породи японски крави, чието месо е необичайно мраморирано, с мека мазнина. Процентът на холестерол в такова месо е по-нисък от всеки друг. Наситен е с Омега-3 и Омега-6 мастни киселини, които са много полезни за сърдечно-съдовата система.
3. Най-елитният сорт wagyu е кобе. За производството му се използва специална порода бикове, наречена "Tajima". Месото Кобе е подбрано стриктно и сертифицирано след много проверки. Това е премиум клас. Месото от Кобе започва от 250 долара за килограм.
4. Съществува мит, според който wagyu гобитата са ограничени в движението, така че да натрупват маса по-бързо и месото да е по-крехко. Правят им също масажи, класическа музика и ги поят с елитна бира. Всичко това се прави така, че биковете да не се стресират, да не произвеждат хормона кортизол, който влияе върху качеството на месото в по-лошо състояние.
Сега да преминем към личните ми впечатления. Не опитах Кобе. В края на краищата не съм толкова голям гурман, че да похарча 30 долара за 100 грама месо. И тогава, това е най-евтиният вариант. Но опитах друг вид wagyu - хида. Столицата на Хида е древният град Такаяма, където бях.
Тук в почти всеки ресторант може да се намерят ястия от хида. Цените също не бяха ниски. Порциите обикновено започват от 20 долара. Но късметът ми се усмихна и намерих ресторант, където цялата вечеря ми струваше 16 долара. Което е доста добре за японска вечеря с мраморно говеждо.
Тази ослепителна австралийка е пилот и всички туристи мечтаят да летят с нея
Самият ресторант беше много популярен. Трябваше да чакам на опашка 30 минути. Но нямах друг избор, тъй като в Такаяма повечето ресторанти бяха затворени още в 19:00 ч. И намирането на отворен, а също и на бюджетен, не беше лесна мисия.
Но сега дойде заветният час, попаднах в японски ресторант със скромен интериор без патос. Всички маси на 2 етажа бяха заети, отвсякъде се чуваше реч на различни езици по света. В Такаяма има много туристи.
Менюто се състоеше предимно от месни ястия, но за това и дойдох. Без да се замисля два пъти (все пак се запознах с менюто на улицата), избирам комплект за 1580 йени, което е малко под 16 долара. Тази цена включваше дори напитки за избор: алкохолни и безалкохолни.
Стомахът ми се дебнеше в очакване, бях доста гладна. Но за щастие след 15 минути те ми изваждат мраморно говеждо, направо от тигана. О, да, първата хапка влиза в устата ми. И разбирам, че похвалите на wagyu не са напразни. Наистина много крехко и сочно месо. Не се различава някак радикално на вкус от нашето месо. Просто без ивици, много добро качество. И това е най-важното нещо, мисля.
Моето ястие беше приготвено за мен от готвача. Но има и опция, когато ви носят тънко нарязани парчета сурово месо, а вие сами го пържите на специално преносимо устройство.
Бях доволна и от това, че вечерята ми включваше салата, мисо супа, ориз. Наистина се нахраних. И много бюджетно за тези места. В резултат на това през всичките 3 дни ходих да ям само в този ресторант.
