Някои от най-странните езера в света са пълни не с вода, а с асфалт, известен още като битум – материалът, от който се правят пътищата.
По-голямата част от асфалта, ползван днес, се получава при обработка на нефт, но асфалт се намира и в концентрирана форма в природата. Понякога той се процежда от почвата и съдава големи локви, известни като катранени ями или асфалтови езера.
В други случаи те се оказват потънали в пясъци, както при нефтените пясъци в Атабаска в североизточена Алберта, Канада, които са най-голямото в света находище на естествен битум. Известно е, че асфалтът изригва и в подводни вулкани, но те са сравнително редки и са открити едва през 2003 г.
Градът, покрит със 72 000 тона диаманти ВИДЕО
По света са открити едва няколко големи асфалтови езера. Най-голямото е в село Ла Бреа в Югозападен Тринидад и се нарича Катраненото езеро. То заема около 40 хектара и е дълбоко 75 метра. Течният асфалт е толкова плътен и гъст, че по повърхността му може да се ходи. Но ако стоите отгоре твърде дълго, бавно ще потънете в него, съобщава Amusing Planet.
Макар да изглежда статичен, асфалтът се движи бавно и можете да видите линиите от теченията по повърхността. Докато катранът се движи, понякога праисторически дървета и други предмети, които са паднали в езерото, се появяват и изчезват и отново се появяват.
Езерото е открито през 1595 г., а се разработва с търговска цел от 1867 г. Изчислява се, че досега от Катраненото езеро са извлечени 10 млн. тона асфалт. Останали са около 6 млн. тона.
Езерото в Ла Бреа е и туристическа атракция, която привлича около 20 000 посетители годишно. Понякога хората плуват във водите на катраненото езеро, защото вярват, че те имат лечебни свойства.
Друго известно асфалтово езеро се намира в Лос Анджелис. Това всъщност са група от ями, наречени Катранени ями Ла Бреа. Не се обърквайте от името – „бреа“ просто е испанската дума за асфалт. В Южна Калифорния има други ями като МакКътрик в окръг Керн и Карпинтерия в окръг Санта Барбара.
Езерото Бермудез във Венецуела е втората в света най-голяма катранена яма. Такива ями са открити и в Ирак и в Баку, Азербайджан.
Асфалтовите езера са обект на интерес и от изучаващите природата и палеонтолозите, защото под гъстите лепкави пластове има останки от невъобразимо количество праисторически живот. Хиляди години тези езера са поглъщали саблезъби котки, праисторически вълци, коне, бизони, костенурки, охлюви, миди, хилядоножки, мамути и стотици други видове гръбначни и безгръбначни.
Тези животни са отишли твърде далеч, вероятно в търсене на храна, и били хванати в капана на асфалта. Тези заклещени животни привлекли хищници, които също затънали. Смъртта идвала или чрез задушаване или от глад. Това е един ужасен начин да се умре, но прекрасен начин за запазване на фосили.
Изненадващо, голям брой от фосилите, които са извадени, са на хищници – 90%. Най-често ваденият голям хищник от ямите на Ла Бреа, известно също като Ранчо Ла Бреа, е изчезналият свиреп вълк – над 4000 екземпляра, следван от саблезъби котки с над 2000 екземпляра. Койотите са на трето място.
Дори повечето птичи фосили са на хищни птици или чистачи като лешояди, кондори, орли и гигантски изчезнали щъркелоподобни птици, наречени тераторни.
Забранената кръгла планина Кондер, която е крита от туристите
Освен животни, катранените ями са запазили праисторически дървета и растителност. Но най-неочакваната находка е на жена, датирана от преди около 10 000 години. Скелетът е придружен от останки на домашно куче. Изследователите смятат, че смъртта може да е церемониална или жертвена.
Някои от фосилите, намерени в ямите на Лос Анджелис, са изложени в музей „Джон Алън Ханкок“.
