Какво би могло да свързва величествения Забранен град на китайските императори в Пекин с руините на средновековната българска столица Велики Преслав? На пръв поглед нищо, но за проф. Николай Овчаров, посветил десетилетия на разкопките на българските царски дворци, връзката е не само логична, но и ключова за разбирането на собствената ни история.
След дългоочаквано посещение в сърцето на Китайската империя през май 2025 г., археологът споделя как мистериозният дворцов комплекс хвърля светлина върху живота в преславския дворец преди повече от хиляда години.
Затвореният град – модел на божествена власт
За да разберем тази неочаквана връзка, трябва да погледнем на тези места не просто като на дворци, а като на "затворени градове". „Императорският комплекс в Преслав, който разкрихме с баща ми, е строен по подобие на Големия дворец в Константинопол“, обяснява проф. Овчаров.
„А тази структура следва именно източната традиция на напълно изолиран от външния свят, ограден с високи стени дворцов комплекс. В него ежедневно са се извършвали сложни ритуали, олицетворяващи дадената от боговете власт на владетеля.“
Този модел на сакрална, недостъпна власт намира своя най-запазен и грандиозен аналог именно в Забранения град в Пекин. Виждайки го на живо, можем да си представим как е изглеждал и функционирал животът в двора на българските царе от X век.
Град в града: Величие, изразено в мащаб
Вдъхновен от шедьовъра на Бертолучи „Последният император“, проф. Овчаров най-сетне успява да влезе в комплекса, наричан на китайски „Лилавият забранен град“. Мащабите са зашеметяващи: на площ от 720 000 м² са разположени 999 зали и стаи, в които 24 владетели от династиите Мин и Дзин са управлявали Поднебесната империя в продължение на пет века (1420-1912 г.).
Строежът е бил епичен проект, продължил 15 години (1406-1420 г.) с участието на над 100 000 от най-добрите занаятчии и до милион обикновени строители. Най-ценните материали, като масивните дървени колони от китайски лавър, са добивани от джунглите на Югозападен Китай, а огромните каменни блокове са влачени през зимата върху специално създаван леден път.
През пет порти до Трона на Дракона
Достъпът до императора е бил строго йерархичен. Огромният комплекс е заобиколен от 52-метров ров, а до сърцето му се е стигало през няколко порти, всяка със своето предназначение. Централните мостове са били само за императорското семейство, следващите – за висши служители, а най-външните – за обслужващия персонал.
Комплексът е разделен на Външен дворец – за церемонии и официални дела, и Вътрешен дворец – личните покои на императора и семейството му. В центъра на всичко се издига „Залата на Върховната хармония“ – най-високата сграда в Пекин в продължение на векове, в чийто център се намира императорският трон, символ на абсолютната власт. Подът на залата е павиран със специални „златни тухли“, които при почукване издават метален звън – детайл, показващ невероятното внимание към символиката.
Наследство, което свързва светове
След падането на монархията през 1912 г., Забраненият град престава да бъде политически център и се превръща в музей, привличащ милиони. Но за българския историк той е много повече от туристическа атракция.
„Той дава възможност да се интерпретира и българската средновековна столица“, заключава проф. Овчаров. Посещението в Пекин се оказва не просто сбъдната мечта, а ключ към по-доброто разбиране на величието и ритуалността в двора на Симеон Велики, където, също както в Китай, владетелят е бил смятан за земен образ на божественото.
