logo

Българи направиха страшна поразия в Тайланд и си платиха прескъпо

Българи направиха страшна поразия в Тайланд и си платиха прескъпо

За тях разказва брилянтно и с не малка доза чувство за хумор Райко Матеев

Българите понякога си мислят, че когато са извън страната, могат да правят каквото си поискат, само и само, защото са туристи. Така си проличава липсата на възпитание и на бял свят излиза Байганьовщината. 

Точно това са направили и група български туристи в Тайланд. За тях разказва брилиантно и с не малка доза чувство за хумор Райко Матеев. Самият той е пътешественик, който се е установил на Тайланд от години и посреща туристи. 

Ето и разказа му, който той публикува на страницата си във Фейсбук, който препредаваме без редакторска намеса:

"Наскоро малка групичка от споменатия ендемитен вид наели вила, а след това успешно спазарили и лека кола под наем в Равай Бийч, Пукет.

Наръчник на галактическия сваляч

По древна племенна традиция наемната цена била определена на базата на възможно най-ниската тарифа в района, след ожесточени пазарлъци, съпроводени с оживени жестикулации и гръмогласно изревани доводи, близо до границата на физическата саморазправа.

Окрилена от успеха си, малката общност от активни алфа-женски индивиди и по-ниско стоящите в йерархията бета-мъжкари, заедно с младите им отрочета, се впуснали в широкомащабно пазаруване за приготвяне на трапезата.

Засега обаче те не знаели, че са наели кола с възможно най-ниската степен на застраховка в Тайланд, както и че са подписали договор, който ги задължава да заплащат всички повреди и щети при пътно произшествие към трети лица.

Е, все пак договорът бил написан на английски език, който е твърде далеч от езика на племето Homo Erectus Bulgaricus и е напълно неразбираем за тях. 

На 30 януари 2019 в 14:30 един от бета-мъжкарите шофирал колата и припряно излязъл от странична уличка към голям булевард, където ударил леко, ама съвсем лекичко, движещ се мотоциклет, на който седял Дейвид, чистокръвен ирландец, жизнен мъж на 75 години.

От това, може да се каже почти приятелско стълкновение, ирландецът се претърколил пет, шест пъти, след което се проснал в края на пътя.

Тайландците веднага извикали линейка и с пусната аларма синьо-бялата кола откарала ирландеца в елитната болница на Пукет, Bangkok International Hospital.

Местната полицейска патрулна кола също пристигнала, огледали мястото, написали рапорт, прибрали паспорта на водача и мотоциклета на ирландеца и си тръгнали. Българите спокойно се прибрали във вилата си и запалили барбекюто.

Почивката им тръгнала мощно, плажове, пазаруване, плацикане в басейна, огнището пушело всяка вечер, те някак си позабравили за случая, още повече, че през техните очи всичко изглеждало така, като че ли ирландеца сам е ударил в колата.

Сметнали, че не е било необходимо и да се провери състоянието му в болницата, е, вероятно там са го попревързали малко и са го пуснали, голяма работа, какво толкова, така ми обясниха по-късно...

За щастие рижавият Дейвид се разминал само с лек мозъчен кръвоизлив и доста силен комоциум, заради което получил един наистина приятен четиридневен престой в елитната болницата на Пукет, съчетан с доста изследвания, венозни вливания и терапии.

Заедно с последвалите визити страдалецът заплатил общо 120 000 тайландски бати, за което си имал съответните епикризи, фактура, полицейски рапорт и всички нужни нему реквизити.

Сумата била платена от медицинска му осигуровка. Лекарите препоръчали да бъде слабо активен физически поне месец след травмата. След което обаче той предявил граждански иск към водача за 100 000 бати (6807 лева).

Липсата на висок клас застраховка на колата под наем означавало, че плащането трябвало да бъде направено директно от водача на колата.

Аз влязох в случая на следващия ден, след като получих трепетно, накъсано телефонно обаждане от женски глас с молба за оказване на спешна помощ на водача на колата, предвид грубо нарушените му племенни права.

Групата, напълно изолирана от логистична поддръжка и обичайното си обкръжение в горите на Балканите, изглежда започнала да осъзнава, че май ще се наложи да се правят жертвоприношения към тайландските божества, и то в съвсем обозримо бъдеще...

Вече в полицейския участък, вярно следвайки племенните си ритуали и обичаи, те емоционално и с много ръкомахания ми обясниха, че са напълно невинни, което би трябвало да се подразбира дори и по презумпция.

На племенния си език обвиниха полицаите, че незаконно са задържали паспорта, нагло променяйки събитията при инцидента.

Твърдяха, че Дейвид е карал невнимателно и се е блъснал в почти спрялата в малката уличка кола, след което като че ли инат се е търкалял няколко пъти, само и само да им навреди.

Полицаите обаче имаха различно и съвсем конкретно виждане за случая. Според очевидците, а и след огледа на колата и мотоциклета ясно се вижда, че ударът е дошъл от по-големия към по-дребния участник в джунглата на тайландските пътища.

Колата не е дала предимство на мотоциклетиста, излизайки внезапно на главния път и го е ударила странично. Забелязах и издайническите следи по двете превозни средства, надлежно паркирани и заключени на паркинга в полицейския участък.

Полицейският протокол категорично потвърди вината на индивида от Homo Erectus Bulgaricus.

Съвсем очаквано е при такива обстоятелства, с напълно доказани и документирани нарушения и в съгласие с тукашните племенни норми и закони, да последват жертвоприношения от страна на нашествениците.

Даренията и извинителните поклони в такива случаи са повече от гарантирани, те са точно толкова сигурни, колкото и изгрева на Слънцето... 

Няколко дни преди това се наложи да измъкна джипа си от дългата му дрямка и да го пришпоря по уличките на Пукет, казано честно без особен ентусиазъм, трафикът там може да обезкуражи и най-оптимистично мислещите будисти.

Трябваше да се пазарува, а стария град е най-доброто място за това. Отдавна преминалият младежката си възраст „Сузуки Витара“, макар и с малко сумтене и пъшкане, си вършеше прилежно работата.

Вмъквахме се между колите на два сантиметра от ляво и от дясно, паркирахме уверено на места с размерите на две плажни кърпи и късно следобяд всичките набелязани магазини бяха посетени, а задачите изпълнени.

Съставиха изненадваща класация на най-гостоприемните държави

Паркирах умореният 4x4 звяр под навеса в къщи и едва тогава видях малката бележка, сгъната и пъхната под лявата чистачка.

Хм... май съм направил някаква беля, промърморих си под носа и отидох да ми я прочетат на английски.

Там пишеше: „Уважаеми господине, днес в 13 часа одрасках колата ви вляво отзад, на бронята, съжалявам, че не можах да ви дочакам на паркинга. Моля, свържете се с мен на този телефон, за да заплатя щетите ви.“

Но нека се върнем отново при временно изоставените ни сънародници в полицейския участък. Там събитията се развиха по напълно очаквания от всички нас начин.

С мрачни лица, по които можеше да се прочете трагедията на древногръцкия театър, мърморейки неясни племенни заклинания, гордите балканджии все пак бръкнаха дълбоко в близкия банкомат и платиха исканата сума на ирландеца.

Поемайки парите, Дейвид с тъжна усмивка ми каза - поне да бяха дошли да ме видят в болницата, две ябълки да ми донесат, а така излиза, че за тях аз съм като улично куче! Ако бяха се погрижили поне малко за мен щях да се срамувам да им искам компенсация, кълна се.

Успокоих го, че е постъпил съвършено правилно, предвид специфичната племенна психология на групата, като допускам, че размера на сумата би могъл да бъде и по-голям, с чисто възпитателен ефект.

А ето какво се случи с бележката, която ми оставиха на колата. Веднага звъннах на посочения в бележката телефонен номер, млад мъжки глас се извини и поиска да знае къде да преведе парите за ремонта на злощастната пластмасова броня на стария мърморко.

Огледах бегло джипа, който ползвам предимно за да вкарвам и вадя лодката си от морето.

Там имаше толкова много бойни белези, че за да открия някоя нова браздичка трябваше да наема поне любител астроном!

- Разбира се, че няма нищо да плащате, казах на човека отсреща, нещо повече, когато имате време, елате в моята махала да изпием по бира, за здраве и късмет! Той се съгласи, но само при условие, че първите бири ще бъдат за негова сметка. Е..., след няколко дни ги изпихме.

Ще си помислите, какво ли свързва тези две различни истории? 

Ами невъзможното, разбира се, а именно невероятното многоообразие при човешкия и животински свят на планетата.

Tочно този основен принцип за междувидовата и вътревидовата диверсификация на еволюцията кара да свети крехката свещица на живота на Планетата.

Живеенето в племенна група през каменната епоха, когато ловците ловели мамути и бизони, следвайки обичаите и традициите на племето, било удобно и безопасно, но еднобразно и без промени.

Това било еволюционен капан, пълен с погребани фосили. За щастие някои индивиди започнали да странят от племенните си порядки, те били пътешествениците, тръгнали по свой път, винаги хулени и преследвани от своите.

Но пък точно те открили новите континенти и океани, елементарните частици и адронния колайдер, сметнали колко далече може да бъде Луната и защо нощем светят звездите... 

Иска ми се да вярвам, че в началото на третото хилядолетие на човешката цивилизация последните живи представители на вида HOMO ERECTUS BULGARICUS, поели по пътя на биологичния регрес, ще заемат полагащото им се място като експонати в световните антропологични музеи."

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
 

Коментирай