Всеки народ има много митове и легенди, които хората са създали, за да обяснят събитията, които се случват в живота им. Фолклористът, доктор по филология Лейла Давлетшина разказва в една от книгите си за героите от татарската митология.
Сред тях са същества, които покровителстват дома и семейството - Йорт иясе, Занки бабай, Айша-Фатима. А също и зли духове, които вършат различни гадни неща - Албасти, Бичура, Джен и много други същества.
В книгата писателката обяснява и каква роля играят предметите от бита за татарите като порти, врати, прозорци, хляб и дори коса и нокти. Давлетшина дава примери за ритуали, които представителите на народа изпълняват, за да хвърлят магия срещу болест или да привличат годеник.
Представяме ви днес откъс от книгата за злите огнедишащи дракони Ажда и Зилант (последният, според легендата, сега е изобразен на герба на града) и ролята, която те са изиграли в развитието на Казан.
Ажда (аждаха) е огнедишащ, многоглав дракон, който живее на отдалечени планински върхове и острови насред океана. Яростната му опашка, излъчваща пламъци, и широките му крила карат всеки, който го види, да трепери. Може да бъде както мъж, така и жена.
Образът на Ажда се появява в ерата на зороастризма (VII–VI век пр.н.е.) и се разпространява в митологията на иранските и тюркските народи. Зороастризмът е религия, възникнала в североизточен Иран и разпространила се в древността и средновековието на територията на съвременен Иран, Афганистан, Централна Азия и Азербайджан.
Основната му концепция е кардиналната опозиция на фигурата на върховното божество Ахурамазда и пантеона на древните индоирански божества, както и дуалистичната опозиция на светлите и тъмните принципи на вселената.
Откъде идва Аждаха? Според митологичните вярвания на татарите, змия, която е живяла 100 години, натрупва изключителна сила и става все по-опасна, превръщайки се в ужасяващо същество, наречено Аждаха. Неговата сила и зловеща репутация са станали предмет на множество народни легенди, които се предават от поколение на поколение.
Според древните легенди, всяко лято, когато силите на Аждаха достигнат най-високото си ниво, появата му предсказва катастрофи и бедствия за цели села. Хората казват, че той отвлича млади момичета, изпращайки ужас и разрушение.
Само най-могъщите герои могат да устоят на този гигант - батири (смелите воини, силни мъже във фолклора и бита на тюркските народи), които, борейки се с него, използват свръхчовешката си сила и ловкост. На обикновените хора им остава само едно: да стоят възможно най-далеч от леговището, защото острите му зъби и опашка представляват смъртна опасност.
Някога в едно село се случила трагична история. Беше горещ летен ден и селяните работеха на полето, вършейки обичайната си работа. На висок планински хребет наблизо един овчар пасеше стадото си овце и, поддавайки се на знойна сънливост, заспа. Изведнъж се събуди от рев, идващ изпод земята. Всичко наоколо изведнъж потъмня и сякаш самата земя стенеше, трепереше. Вятърът, който се носеше през планините, свиреше толкова силно, сякаш идваше от самия подземен свят.
Ревът се усили и овчарят, скачайки от страх, видя как планината пред него се разцепи, освобождавайки огромно и ужасно същество. Това беше не друг, а Аждаха, чужд на съжалението и милосърдието. С гръмотевичен рев, изпълващ въздуха с ужас, Аждаха започна да поглъща хората, които работеха на полето.
В това време на небето се появил тъмен облак и сякаш подчинявайки се на волята на небесата, започнал да издига чудовището в страшните му дълбини. Не било лесно обаче да се обуздае толкова мощна змия: тя се извивала и, размахвайки дългата си опашка, разцепвала планините наоколо.
Тогава на помощ се притекъл втори облак - лек, сякаш изпратен да защити земята от разрушителната ѝ ярост. Два облака сякаш се борели помежду си за Ажда и накрая, поддавайки се на силата на тези небесни сили, змията отлетяла на далечен остров и изчезнала, възстановявайки мира в околните земи.
Друга легенда за Ажда разказва, че някога един хан решил да премести град Казан в подножието на Змийската планина. Двама старейшини и младият син на хана отишли да огледат ново място за построяване на град. Харесали им тези земи, но близостта на змиите, живеещи на Змийската планина, правила строителството невъзможно.
Ханът решил да разчисти района от змии, но навън било зима и змиите се скрили в дълбините на планината. Възползвайки се от факта, че змиите са били дълбоко, жителите събрали огромно количество слама и дърва за огрев в подножието на планината и ги натрупали на високи купчини.
С настъпването на пролетта змиите започнали да излизат от убежищата си, а батирът, яздейки коня си, подпалил купчини слама и дърва за огрев. Ярък пламък обхванал цялата местност и повечето змии изгорели в този страшен пожар. Но една от тях, двуглавият Аждаха, оцеляла и, вдъхновена от гняв, се нахвърлила върху батира, спасявайки се от огъня.
Опитвайки се да се защити, батирът се втурнал далеч от горящото поле, но Аждаха не изостанал. Преследването продължило много километри, докато накрая, на ръба на дълбока дерето, батирът загубил сили и конят му се спънал.
Тогава батирът, настигнат от чудовището, паднал, но не се предал: успял да нанесе няколко мощни удара на змията с отровното си копие. Аждаха умрял от смъртоносната рана, която получил, и земята най-накрая била разчистена. Така на освободеното място бил основан нов Казан.
Споменът за змиевидното минало на тези места е запазен и в други легенди. Гербът на съвременния Казан изобразява Зилант, драконоподобно същество, в което мнозина разпознават същия Аждах или негов роднина. Много легенди и предания на татарите разказват за така наречения Стар Казан (Иски-Казан), един от градовете на Казанското ханство. Иски-Казан се смята за предшественик на съвременния Казан.
Според исторически данни обаче Иски-Казан (XIII-XVI век) е бил средновековен град на река Казанка, датата на основаването му няма нищо общо с времето на възникването на съвременния Казан, който е столица на Република Татарстан.
Казан, който всички познаваме сега, е възникнал в края на X - началото на XI век като укрепен център на волжките българи. Официалната дата на основаването на съвременния Казан се счита за 1005 г. Подобно на предишната легенда, текстът за Зилант разказва за основаването на Казан.
Според сюжета хълмът, където сега се намира Казанският Кремъл, някога е бил змийско царство, а Зилант е бил техен владетел. Когато хората решили да окупират тези земи, ханът заповядал змийските гнезда да бъдат изгорени. Повечето от влечугите умрели, но Зилант бил спасен и се укрил на планина близо до река Казанка. По-късно това място било наречено Зилантова планина, а през 1560 г. тук бил основан Зилантовият манастир.
Разгневеният дракон дълго време faотмъщавал на хората. Някои смятат, че той все още живее в езерото Кабан, пазейки съкровищата на последната казанска царица Сююмбика. Но не всички легенди изобразяват Зилант като зъл. В някои от тях той защитава града от врагове и помага на жителите. Може би с течение на времето яростта на древния змей утихнала, превръщайки го от враг в покровител.
Днес образът на крилатия дракон се е превърнал в част от градската култура. Той може да се види не само на герба, но и в скулптури, сувенири и дори в имената на спортни отбори.
