Скътана в полите на Западните Родопи, на около 1150 метра надморска височина, близо до Ягодинската пещера и само на 1,5 км от село Триград, се намира една от най-загадъчните пещери на Балканите – „Дяволското гърло“. За разлика от други пещери, които впечатляват с изящни сталактити и сталагмити, тя пленява с мистериозната си история, легенди и необясними явления, които и до днес събуждат въображението.
Произход и първи изследвания
„Дяволското гърло“ е възникнала вследствие на пропадане на земни пластове. Макар възрастта ѝ да е около 175 000 години, в пещерния свят тя се смята за сравнително млада, което обяснява липсата на типични образувания. Първото ѝ проучване е извършено през 1961 г. от алпинистите Николай Корчев и Елена Подарева. Днес пещерата е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Достъпната част за туристите
Общата дължина на пещерата е около 1,5 км, но посетителите могат да преминат 350 метра от нея. Естественият вход е заменен с 150-метров изкуствен тунел, който отвежда до най-впечатляващото ѝ пространство – Бучащата зала.
Бучащата зала и подземният водопад
В тази зала Триградската река пропада в подземния свят, оформяйки каскада от 18 водопада. Най-големият достига 42 метра и е признат за най-високия подземен водопад на Балканите. Размерите на залата са грандиозни – 40 м ширина, 35 м височина и 110 м дължина.
За мащаб – в нея би могъл да се побере храм-паметникът „Св. Александър Невски“. Шумът на водопада изпълва цялото пространство и именно от него идва името „бучаща“.
Водите изчезват в сифон с дължина над 150 м и след 60-метров подземен лабиринт се появяват отново на повърхността – но без никакви следи от предмети, попаднали вътре.
Легенди и трагични събития
Тайнственото изчезване на реката е причина за множество легенди. Местните разказват, че дървеният материал, отнесен от водата, никога не излиза от другата страна. През 1970 г. двама водолази, опитали се да изследват сифона, изчезват безследно. По-късно експеримент с оцветяване на водата доказва, че течението преминава през сложен лабиринт, който „съхранява“ всичко в ледената си прегръдка.
Митове и вярвания
Загадъчността на пещерата е вдъхновявала вярвания още от траките. Те я смятали за портал към отвъдното и хвърляли там телата на своите владетели в търсене на безсмъртие.
Мястото се свързва и с мита за Орфей и Евридика – според легендата именно тук Орфей загубил любимата си завинаги, обръщайки се към нея преди да излязат на светло. На мястото, където днес е олтарът с лика на Богородица, бликнал извор от сълзите му.
Живот в мрака
„Дяволското гърло“ е дом на най-голямата на Балканите колония на дългокрили прилепи. В подземните ѝ води живее и пъстърва, която е загубила зрението си заради вечния мрак.
Околността и допълнителни забележителности
На около 500 м от изхода на пещерата се намира Музеят на мечката в Триград. Оттук започва и Триградското ждрело – величествен каньон с дължина около 7 км, впечатляващ с отвесни скали и вековни гори, които оставят посетителите без дъх.
Магията на Дяволското гърло
„Дяволското гърло“ е не просто пещера – то е място, където природата и легендите се преплитат, за да създадат една от най-загадъчните и магнетични дестинации в България. Ако планирате пътуване в Родопите, непременно отделете време да се потопите в мистерията и да усетите магията на този уникален природен феномен.
