Когато през 2011 г. Джулия Манка заминава за италианския остров Пианоза, тя има намерение да прекара там 12 слънчеви дни и след това да се прибере у дома. Но 12 години по-късно продължава да живее на това парче земя, захвърлено в Тиренско море, недалеч от остров Елба.
Джулия не е сама, но това не е особено успокояващо. Защото живее с десетима затворници. Но на нея ѝ харесва.
Някога Пианоза е наричан италианския Алкатраз. Подобно на легендарния американски затвор на остров, от който се твърди, че не можеш да избягаш, там са пращани хора заради прегрешенията си. Има си и друго име – Дяволският остров.
Но в наши дни туристите не откриват нищо адско там, а тъкмо обратното. Пианоза е заобиколен от тюркоазени води, има прекрасни плажове и зелена растителност.
На острова има само един хотел, в който работят осъдени. Те са готвачи, градинари, сервитьори, миячи и чистят плажа. Тези хора са част от програма за обратно приобщаване към обществото на бивши затворници.
5 правила на етикета във Франция, които балканците непрекъснато нарушават
Те се изпращат там в края на присъдите си. Живеят и работят на острова, разрешава им се ползват мобилни телефони и да говорят с близките си, спят в малки апартаменти, имат телевизор, фитнес и кухня.
Когато през 2011 г. Джулия пристига на острова, тогавашният мениджър ѝ разказва, че малкият хотел се справя зле финансово и може да закрият програмата. Това означава, че всички ще бъдат върнати в затвора за доизлежаване на присъдата.
Джулия, бивш туристически агент, решава да остане и да поеме мениджмънта на хотела. Днес, 12 години по-късно, все още е в Пианоза.
Хотелът е малък, но уникален. Разполага с едва 11 стаи и резервация може да се направи само през определени туроператори. За няколко години Джулия го превръща в желано място за сватби, рождени дни и за туристи, харесващи нестандартни преживявания. Джулия е единствената жена на острова заедно с десетимата затворници и един надзирател.
През последните 12 години през Пианоза са минали стотици затворници, осъждани включително и за убийства. Кандидатите се подбират внимателно – задължително трябва да са излежали част от присъдата си и да са преминали успешно психологически и други тестове, оценяващи доколко са се поправили.
Учудващо за повечето хора, Джулия казва, че се чувства спокойна на острова. Казва, че вярва, че на хората трябва да се дава втори шанс.
„Смятам, че хората могат да се поправят. И не трябва да бъдат държани зад решетки, а да участват в такива програми. Харесва ми да виждам как се връщат към нормалния живот чрез работа“, казва тя пред CNN.
Джулия вече е известна като „Кралицата на Пианоза“. Тя е съгласна, че работата ѝ може да изглежда доста странна.
„Но аз никога не съм била уплашена или притеснена. Нито пък съм мислила да се откажа. Тук се чувствам по-спокойна отколкото в града, където постоянно нагоре-надолу тичат някакви полудели хора“, казва тя.
Според нея отношенията с персонала на хотела са на основата на взаимно уважение. Казва, че трябва да се знае кой е шефът, но освен това твърди, че е отворена към всички.
Всяка седмица Джулия взима ферибота и след три часа стига до контитентална Италия, Тоскана, където се занимава с административна работа. Вечер се връща в Пианоза.
Защо на Северния полюс няма часова зона, а времето няма значение?
Нейното малко кралство не е единственият остров, използван за затвор.
Наблизо се намира о-в Горгона, който има същите функции. Само че там затворниците се прибират в определен час. А на Пианоза са свободни.
Италианските власти отдавна са осъзнали, че островите от тосканския архипелаг имат потенциал за затвори.
На Пианоза са изпращани престъпници и революциониери още през XVIII век. Статутът му се променя чак през 1998 г. Посещенията там не са разрешени още години наред, през които островът пустее. После обаче заживява нов живот под нова форма.
Някои италиански затвори са считани за най-пренаселените в Европа. За всеки сто легла в тях се падат по 120 осъдени. Самоубийствата на осъдени са се увеличили с 300% през последните 60 години. Повторно извършват престъпления около 75% от вече лежалите присъда.
На този фон не е учудващо, че вариантът Пианоза е предпочитан от доста осъдени. Макар че там режимът е доста по-лек, все пак ограничения съществуват. Всички трябва да стават в определен час и въпреки че не се прибират в стаите си веднага след края на работния ден, все пак не могат да скитат цяла нощ.
Освен това винаги има възможност да бъдат върнати в затвора – ако например не показват желание за работа и че се поправят.
Очевидно в тази концепция има нещо правилно. Статистиката показва, че едва 0.01% от хората, прекарали време на Пианоза, извършват ново престъпление след като бъдат освободени.
