Циендао или Езерото на хилядата острова се намира в китайската провинция Джъдзян, на около 150 км от град Ханджоу. То е изкуствено създадено, образувало се след завършването на водноелектрическата централа на река Циантан (Xin'anjiang).
През 1959 година, за да бъде построен резервоарът на централата, долината била наводнена. Така било създадено езерото, простиращо се на 573 кв. км с капацитет 17,8 куб. км.
Най-самотното място на света - толкова е тъжно и страшно, че вече никой не припарва там
Езерото носи това име, защото по повърхността му са пръснати 1078 големи острова и няколко хиляди по-малки.
Циендао е известно със своята чиста и понякога годна за пиене вода. То се използва за производството на реномираната марка бутилирана минерална вода „Нонгфу“.
Освен това там има гъсти гори и екзотични острови. В наши дни се превръща все повече в туристическа дестинация със своите тематични острови – Острова на птиците, Острова на змиите, Острова на маймуните, Острова на катинарите с вероятно най-големия в света катинар, и Острова за спомени от вашето детство.
Но това, което се намира под повърхността на водата, е вероятно много по-интересно от това отгоре, съобщава Amusing Planet.
Преди долината да бъде наводнена, в подножието на планината Ву Шу (Планината на петте лъва) се намирали два великолепни древни града – Ши Чен и Хе Чен.
Ши Чен е построен преди повече от 1300 години през 621 г. сл. Хр. по време на династията Тан (618-907 г.). Някога е бил център на политическия, икономическия и културния живот.
Хе Чен е дори по-стар – създаден е през 208 г. по времена династията Хан (25-200 г.) като център на търговията по река Циантан.
И двата града са потопени през септември 1959 година, когато китайското правителство решава, че има нужда от нова водноелектрическа централа и резервоар за нуждите на все по-нарастващото население на град Ханджоу.
Заедно с двата древни града са потопени други 27 града, 1377 села, близо 50 000 акра обработваема земя и хиляди домове. Около 290 000 души са били изселени заради проекта. Шокиращо е пълното безразличие на тогавашната власт към съдбата на древните градове.
Хе Чен и Ши Чен остават забравени за 40 години до 2001 година, когато местните туристически власти обсъждат туристическото развитие на района и предлагат създаване на клуб за гмуркане на езерото. Служителят Ци Фен дори предложил древните градове да бъдат използвани и помолил водолази да ги огледат.
През септември 2001 година бил направен първият опит за достигане на града. „Имахме късмет. Веднага след като се гмурнахме открихме външната стена на града и дори взехме тухла“, разказва Ци.
Последвали още проучвания и целият град бил изследване. Дори дървените стълбове и стълби били запазени.
През 2005 година местните отдел по туризъм открил три нови древни града под водата,. На 7 януари 2011 те били обявени за провинциални исторически реликви.
Основният проблем бил как да се запазят древните градове. някои предложили издигането на защитна стена и изпомпване на водата. Това било скъпо и стените нямало как да издържат на налягането.
След това било предложено потопените градове да бъдат отворени за туристи. Построена била подводница с размери 23,6 на 3,8 метра, която има 48 седалки. Цената ѝ е над 6 млн. долара.
След завършването ѝ през 2004 година, обаче, не била ползвана. Причината е, че според закона подводници не могат да бъдат пускани във вътрешни води. Освен това нямало закони за цивилни подводници. Появили се опасения, че машината може да повреди подводните сгради.
Някои експерти смятат, че най-доборто нещо, което може да се направи сега, е да не се прави нищо. За момента технологиите не предлагат добри варианти.
Това са някои от най-мистичните места в света
Водата предпазва дървото по-добре от въздуха. Излагането на въздух сериозно може да повреди сградите. Стените пък са деликатни и могат да се срутят заради промяната в теченията.
На островите вече са издигнати множество луксозни хотели и те са се превърнали в една от най-интересните дестинации в страната. Потопените древни градове пък могат да се разгледат от туристите, които искат да се гмуркат.
Коментирай