В планинските райони на Южна Франция, в бившата област Жеводан, между 1764 и 1767 г. мистериозно животно, наречено Звяра от Жеводан, напада десетки хора. Днес районът предлага туристически маршрути по следите на легендата, включващи музеи, статуи и организирани преходи. Освен че можете да чуете повече за тази история, можете лично да посетите места, свързани с нея и да усетите мрачната атмосфера.
В горите и планинските села на Южна Франция една история отпреди повече от 250 години привлича любопитни търсачи на силни усещания от цял свят. Между 1764 и 1767 г. мистериозно животно, останало в историята като Звяра от Жеводан, напада десетки хора, предимно жени и деца, и предизвиква паника. Историята стига чак до крал Луи XV.
Някогашната област Жеводан в по-голямата си част днес е в територията на департамент Лозер. Там мрачната история е превърната в туристически маршрути, музеи, статуи и места, където посетителите могат да вървят по следите на загадъчното създание.
Официалният туристически портал на Франция France.fr дори предлага тридневен маршрут „По следите на Звяра от Жеводан“, който преминава през градове, села и гори, свързани с историята. Повече от два века след последното нападение въпросът какво всъщност е било животното остава без категоричен отговор.
Историята започва през лятото на 1764 г. Smithsonian Magazine посочва като първа фатална жертва 14-годишната Жан Буле, която пасяла овце. Скоро последвали нови нападения, като жертвите били най-много жени и деца.
Различните исторически източници дават различен брой на загиналите. Smithsonian говори за близо 100 убити и стотици нападнати, докато France.fr посочва между 82 и 124 жертви за трите години. Община Сог от своя страна отбелязва, че над 78 смъртни случая могат да бъдат потвърдени чрез църковните регистри. Разминаването не е нещо нетипично за документите от XVIII век, но затруднява сглобяването на цялата картина.
Разказите на очевидци наливат още масло в огъня. Животното било описвано като по-голямо от обикновен вълк, с червеникава козина, тъмна ивица по гърба и необичайно масивно тяло. В някои разкази външността му придобива почти фантастични характеристики.
Историята бързо излиза извън пределите на региона Жеводан. Според Smithsonian една от причините е развиващата се по онова време преса. Тъй като политическите новини във Франция са силно цензурирани, вестниците започват да публикуват истории за необичайни престъпления и произшествия от провинцията.
Нападенията на Звяра се оказват идеален сюжет и постепенно местната трагедия се превръща в национална сензация.
Организирани са мащабни хайки, в които понякога се включват хиляди хора. Властите използват отровни примамки и различни капани, а войници дори се преобличат като селски жени с надеждата да привлекат животното.
Случаят стига и до Луи XV. Кралят изпраща свои ловци, а през септември 1765 г. Франсоа Антоан – кралски оръженосец и ловец, застрелва огромен вълк. Тялото е изпратено във Версай и известно време се смята, че кошмарът е приключил.
Само два месеца по-късно обаче нападенията започват отново.
Развръзката настъпва на 19 юни 1767 г. Тогава местният жител Жан Шастел застрелва голямо животно по време на организиран лов. След смъртта му нападенията спират окончателно.
Тъкмо това превръща Шастел в една от централните фигури в легендата. Според община Сог убитото животно било откарано към Париж, но поради лошото състояние на тялото то не било съхранено. Така изчезва и може би най-важното физическо доказателство, което би могло да даде отговор какъв вид е бил Звярът.
От тогава досега се вихрят какви ли не теории – от необичайно едър вълк, няколко различни вълка, хибрид между куче и вълк, хиена до непознато екзотично животно. Историкът Джей М. Смит, цитиран от Smithsonian, смята за най-вероятно по-обикновено обяснение: районът вероятно е страдал от сериозен проблем с вълци и може никога да не е съществувал един-единствен Звяр, отговорен за всички нападения.
Мистерията около идентификацията на животното е една от причините историята да остава толкова привлекателна. Туристическите власти в Лозер открито използват легендите като начин посетителите да опознаят района.
France.fr предлага маршрут, който започва от Манд, където из улиците могат да бъдат открити изображения на Звяра. В местния Музей на Жеводан две зали от постоянната експозиция са посветени на загадъчното животно.
Следваща спирка е Сен Леже дьо Пейр, където се намира Паркът на вълците от Жеводан. Там животните могат да бъдат наблюдавани в големи гористи пространства, а посетителите дори могат да пренощуват в специални помещения с гледка към тях. Истинските вълци са се превърнали в една от основните туристически атракции именно на мястото, където споменът за предполагаемо вълкоподобно чудовище е оцелял повече от два века.
В Марвежол историята присъства дори в градската среда. Там се намира една от най-известните статуи на Звяра, създадена от скулптора Еманюел Орикост през 1958 г. Изображения на животното могат да бъдат открити и по площади, фонтани и кръгови движения в редица други селища в Лозер.
Местната туристическа организация дори предлага посетителите да ги търсят като своеобразна „ловна“ игра из района.
Една от най-аветнтичните спирки по маршрута е гората Меркоар, близо до Лангон. France.fr я представя като района, в който започва историята на Звяра през 1764 г. Днес мястото е спокойно и привлича с пешеходни, велосипедни и конни маршрути, но историята му неизбежно променя начина, по който посетителите възприемат гъстите гори.
Тъкмо контрастът между красивия природен пейзаж и мрачните събития от XVIII век е в основата на туристическата привлекателност на Жеводан. Lozère Tourisme представя посещението в района почти като разследване – туристът преминава от едно място към друго и сам може да преценява коя от многобройните теории за Звяра му изглежда най-убедителна.
Особено място в този туристически разказ заема Сог, в съседния департамент От Лоар. Там през 1999 г. е открит Фантастичният музей на Звяра от Жеводан. Според официалния сайт на общината музеят пресъздава историята чрез около 20 сцени със звук и светлина, които връщат посетителите към страховете и представите на хората от XVIII век.
Районът около Сог е пряко свързан и с финала на историята. Именно от тези места е Жан Шастел, чието име остава свързано с убийството на животното през юни 1767 г.
Повече от 250 години след последното нападение Звярът от Жеводан продължава да присъства в тази част на Франция – върху статуи, в музеи, по туристически пътеки и в местните истории. Той се е превърнал от източник на страх в част от културната и туристическата идентичност на региона.
Какво точно е бродило из горите на Жеводан между 1764 и 1767 г., вероятно никога няма да бъде установено със сигурност. Но за този френски край загадката се оказва достатъчно силна, за да продължи да води посетители по следите на Звяра повече от два века след неговото изчезване.
