Вкаменени черепи с огромна кухина насред челото може да стоят зад една от най-известните легенди на Древна Гърция. Преди стотици хиляди години Сицилия е била дом на джуджета слонове от вида Palaeoloxodon falconeri, високи едва около метър, чиито черепи, погледнати отпред, лесно могат да бъдат объркани с глава на еднооко чудовище. Това наблюдение стои в основата на хипотезата, че подобни находки са помогнали за появата на мита за циклопите.
Огромната „очна кухина“ всъщност е следа от хобот
В централната част на слонския череп се разкрива обширна кухина, която на пръв поглед, за човек без познания по анатомия, наподобява една-единствена гигантска очна орбита. В действителност там не е било разположено окото, а носовият отвор, към който при живия организъм се е свързвал хоботът. Реалните очни ямки са значително по-малки по размер и се разполагат по-надолу, ближе до страничните ръбове на черепа.
При откриване на подобен фосил в тъмна пещера впечатлението наистина би могло да наподобява застрашителна глава на човекоподобно създание с едно огромно око насред челото. По този начин черепите на отдавна изчезналите слонски видове се превръщат във вероятно обяснение за възникването на образа на циклопа.
Тази хипотеза принадлежи на австрийския палеонтолог Отенио Абел, който я формулира през 1914 г. Според неговото разбиране древните хора са могли да сбъркат централната носова кухина в слонския череп с очна орбита. Учените обаче подчертават, че става дума за привлекателно предположение, не за потвърден исторически факт — тъй като не съществува запазен древен текст, който изрично да описва подобна грешка при тълкуването.
Слонове с размерите на пони
Palaeoloxodon falconeri се нарежда сред най-дребните познати слонски видове в историята. Мъжките индивиди в зряла възраст достигали височина от около един метър на рамото, докато женските били дори по-малки - приблизително 80 сантиметра.
Прародителите им били внушителни правобивни слонове, но след заселването си на острова с течение на времето постепенно намалели по размер. Този феномен е познат като островен нанизъм и настъпва, когато крупни животни се адаптират към недостатъчните хранителни ресурси, пространство и запаси на изолирана територия. Миниатюрните сицилиански слонове водели своя произход от гиганти, чиято височина достигала няколко метра, а тегло - тонове.
Видът обитавал Сицилия и Малта през плейстоцена - приблизително в периода между 500 000 и 200 000 години преди нашата епоха.
Пещера с над 2000 кости Едно от най-забележителните находища е пещерата Грота Спинагало, разположена на около 15 километра югозападно от Сиракуза.
По време на разкопки, извършени през 1958 и 1960 г., учените намират над 2000 кости, принадлежащи на джуджета слонове. Костите са от повече от 100 животни, а сред тях се откриват и добре запазени черепи.
Самият вид е получил научно описание още през XIX век, след находки от Малта. Разкопките в Сицилия обаче дават възможност да се сглобят значително по-цели скелети и разкриват колко разпространени са били тези миниатюрни слонове на острова.
От странния череп до чудовището Полифем Сред циклопите най-известен остава Полифем - синът на Посейдон, с когото Одисей се среща в деветата песен на „Одисея“.
Одисей и спътниците му попадат в пещерата на великана, който ги затваря вътре и започва да ги изяжда един по един. Героят го напива с вино, пробожда единственото му око и накрая успява да избяга, скрит под корема на овен.
В текста на Омир не се твърди изрично, че земята на циклопите е Сицилия. По-късни антични автори обаче свързват мита за Полифем именно с острова и с района около вулкана Етна.
Така на едно място се пресичат пещери, древни кости на изчезнал вид и легендата за едноокия човекоядец. Дали черепите от Сицилия наистина стоят в основата на образа на Полифем, вероятно никога не ще се докаже със сигурност. Ясно е обаче едно - погледнати отпред, те изглеждат достатъчно зловещо, за да разпалят въображението на хора, които никога не са виждали жив слон.
