В източната част на исторически Кайро, северно и южно от Цитаделата и в подножието на хълмовете Мокатам, се намират историческите ислямски некрополи, често наричани общо Градът на мъртвите. Традиционното арабско название на историческите гробища на Кайро е ал-Карафа (al-Qarafa). Градът на мъртвите обхваща поредица от големи гробища, развивали се в продължение на повече от хиляда години. В тях се намират както гробове на обикновени жители, така и монументални мавзолеи на владетели, техните семейства, религиозни учени и други видни личности. Историческите некрополи са сред важните компоненти на исторически Кайро, посочва ЮНЕСКО.
Въпреки името си Градът на мъртвите никога не е бил място единствено за починалите. През дългата му история пазители на гробници, религиозни учени, суфии, работници и техните семейства са живели сред и около гробниците. Некрополите са били едновременно места за погребение, поклонение, религиозен живот, работа и пребиваване.
Корените на некрополите в Кайро се връщат към VII век, когато арабите завладяват Египет и основават Фустат – първата столица на страната под мюсюлманско управление и едно от селищата, около които по-късно се развива днешен Кайро. До града са създадени мюсюлмански гробища, които постепенно се разширяват през вековете.
Исторически източници показват, че хора са живели в района още през Средновековието. В описание на Кайро от началото на XVI век пътешественикът Лъв Африкански посочва около 2000 домакинства в Карафа, макар историците да предупреждават, че подобни ранни данни трябва да се използват предпазливо, посочва изследване, публикувано от френската научна платформа Persée.
Районът е бил неразделна част от градския живот, а не напълно изолирана погребална зона. Джамии, медресета, суфийски институции и други сгради, предназначени за учени, религиозни служители, пазители и посетители, са били изграждани редом с мавзолеите. Така отделни части от некрополите постепенно придобиват характеристиките на истински градски квартали.
Един от най-известните паметници в Града на мъртвите е погребалният комплекс на султан Кайтбай, построен през 1472–1474 г. Той включва мавзолей, джамия-медресе и други сгради, а богато украсеният каменен купол и минарето са сред най-забележителните образци на късната мамелюкска архитектура. Наблизо се намира и макадът на султан Кайтбай (Maq‘ad of Sultan Qaitbey) – някогашна приемна зала, която след реставрация се използва за изложби, концерти, семинари и други културни събития, информира Делегацията на Европейския съюз в Египет.
Те живеят в гробове?
Градът на мъртвите често е представян във вестници, документални филми и популярната култура като огромен бедняшки квартал, където стотици хиляди бедни жители на Кайро буквално живеят в гробници, но действителността е по-сложна.
Населението на некрополите нараства особено през XIX и XX век, когато Кайро се разширява бързо. Заради недостига на достъпни жилища някои по-бедни семейства започват да използват помещения в гробничните комплекси като домове. Традицията хора да живеят в района обаче е много по-стара и в продължение на векове там са пребивавали пазители на гробове, работници и хора, обслужващи поклонници и посетители, посочва UN-Habitat.
Не е вярно обаче, че повечето жители на Града на мъртвите буквално „живеят в гробове“. С течение на времето сред некрополите са изградени обикновени жилищни сгради, малки магазини и занаятчийски работилници. Деца играят по улиците, жителите седят пред домовете си, а в района на Кайтбай и днес се практикуват традиционни занаяти, сред които изработването на изделия от духано стъкло.
Трудно е да се установи колко души живеят в некрополите днес, тъй като те не представляват самостоятелна административна единица и границите им се преплитат с други квартали на Кайро. Често споменаваната цифра от около 500 000 души не бива да се представя като сигурна статистика – изследванията дават силно различаващи се оценки, а точният брой жители остава неизвестен.
Днес Градът на мъртвите е изправен пред натиска на модернизацията и разширяването на Кайро. През последните години части от гробищата и погребални съоръжения са били засегнати или премахнати заради изграждането на нови пътища и инфраструктура, което предизвиква сериозни опасения сред специалистите по културното наследство. ЮНЕСКО изразява тревога от въздействието на подобни проекти върху историческата градска тъкан на Северното и Южното гробище.
Дебатът не е само за защитата на отделни паметници, а и за запазването на уникалния исторически пейзаж, който се е оформял тук в продължение на повече от хилядолетие.
