Убедена съм, че както самата аз, всеки би тръгнал към Иран натежал от предварителни представи. Затова споделям пътешественически опит от първа ръка. Пък дано ви послужи, защото страната на Древна Персия с Персеполис, Шираз и Исфахан си заслужава да бъде посетена. И аз ще се върна, защото в град Машхад присъствах на Първия медиен Хоршийд фестивал и имам да наваксвам исторически впечатления от Иран.
Мисля да започвам всеки разказ за ислямската република със старата българска пословица „В чужд манастир със свой устав не се ходи“. Когато на входната врата на летището пише, че в държавата носенето на хиджаб за жените е задължително, просто извадете шала от чантата и покрийте косите си. Докато открия „тайните“ клипсчета, с които иранките застопоряват кърпите си, през цялото време коприната се смъкваше от косата ми, но никой не ми направи забележка. Беше си ясно, че съм чужденка и подхождаха снизходително.
Невероятно приключение: БГ строителни предприемачи стигнаха до Иран с 20-годишна Хонда СНИМКИ
В мавзолея на поета Фирдоуси (авторът на „Шахнаме“, най-значимият епос на Персия) ни разказаха, че в древната страна и мъжете, и жените ходели с покривала. Като вечно любопитна журналистка попитах защо след ислямската революция са върнали старинното облекло само за дамите, а мъжете са останали с европейските костюми.
Въпросът ми предизвика свикване на мини-съвет, който след кратко обсъждане постигна консенсус за отговора „Вероятно това е влиянието на исляма, в който има точни инструкции за облеклото на жените, а такива за мъже липсват. Но ако сте забелязали иранците ходят с костюми и ризи с дълги ръкави, но без вратовръзки. И те спазват дрескод“.
Дънки със сако, дълга до глезените рокля, панталон с туника – все одежди, които носим и в родината си, плюс няколко красиви шала, ще ви помогнат да се впишете в Иран напълно безболезнено.
Ако си мислите, че при наследниците на Древна Персия можете да плащате с карта, забравете. Световните икономически санкции превръщат Visa и Master Card в ненужни картончета. В страната има две валути – ирански риал и туман. Малко е объркващо, но туманът обозначава цените на дребно. Хубавото е, че курсът ирански риал-долар е повсеместен и в магазините с радост изчисляват колко долара им дължите.
Обаче рядко се намират такива, които биха приели чуждата валута. Т.е. или трябва да смените пари в хотела или в някое чейндж бюро (и в Техеран, и във втория по големина град Машхад има доста такива) или да се обзаведете с приятел, който да се разплаща с местна карта, а вие да му се издължите в долари. При това от възможно по-нова емисия – след 2013 година. Иначе картите вървят дори на уличните сергии за близалки и дребни играчки.
Знайно е, че шафранът е най-скъпата подправка в света. Просто минзухарът, от който се добива, има само три тичинки, а те представляват безценната стока. Най-качествен е шафранът, добиван около Машхад.
Там един грам е около 2 долара, докато в Европа може да стигне до 30 евро. А иранците слагат шафран едва ли не във всичко. Моето любимо кулинарно откритие са пръчиците с налепен по тях небет шекер с шафран, които се използват за подслаждане и разбъркване на чая или кафето. От тях напитката придобива мек и елегантен вкус, а тичинките, които намирате на дъното на чашата си добавят щипка приключение на кулинарния ритуал.
Иранците много се гордеят със сушените си плодове и ядките. Магазините за тях, заедно с купчини подправки, са навсякъде и работят до среднощ. Много тачат и странни бели неща, прилични на черупки, които в сурово състояние са доста солени. Оказва се, че това е бедуински специалитет и представлява нещо като сухо сирене, което да издържи дългото номадстване. След накисване във вода придобивало приличен вкус.
Разбира се, за държава в която толкова почитат исляма, за алкохол не може да се говори. Но пък напитките са стотици видове, включително кенчета с нещо като нашия айрян, но подправен с прясна мента, сокове с вездесъщия шафран и няколко вида безалкохолна малцова напитка, която би трябвало да е нещо като безградусова бира.
Храната в Иран носи белезите на древната персийска кухня, обогатена с влиянието на различни култури, разписали се по тези земи. Тя се приближава до нашата, ливанската, арменската и турската кухня – всякакво месо (без свинско) в задушено или кебап, много зеленчуци и задължително ориз, приготвен така че да не се слепва.
Подправките са предимно шафран, кардамон и куркума. Зелениите се сервират и като салата, и се слагат в гозбите. В ястията слагат и доста сладко-кисели плодове (дюли, нар, сливи, кайсии), зрели и зелени бобови растения. За овкусяване вместо лимон използват сок от неузряло грозде (аб-гуре) или сушен лайм. А хлябът е предимно добре познатият ни лаваш.
Тайнственото село на Лилипутите в Иран не дава покой на учените (ВИДЕО)
По отношение на сладкишите имам чувството, че тези хора са обсебени от желето. Слава Богу, другата им страст са баклавите.
С една дума, не само няма да останете гладни, ами ще ви нагостят пребогато.
В коментари можете да задавате въпроси, а аз ще ви отговоря в следваща публикация.
Магдалена ГИГОВА
