logo

Невероятно приключение: БГ строителни предприемачи стигнаха до Иран с 20-годишна Хонда СНИМКИ

Невероятно приключение: БГ строителни предприемачи стигнаха до Иран с 20-годишна Хонда СНИМКИ

Маршрутът е ясен - от България през Турция, Грузия, Азербайджан, ферибот до Казахстан, Китай и Монголия

Родни строителни предприемачи си организирали предизвикателството да стигнат по суша от България до Монголия. Вдъхновени от рали Монголия.

Пътешествието било предприето с малка 20-годишна Хонда.

Строителния предприемач Ростислав Начев хвърлил ръкавицата на търговския директор на компанията Емил Гавазов. И така двамата тръгват за Монголия и поставят началото на едно вълнуващо приключение.

Маршрутът е ясен - от България през Турция, Грузия, Азербайджан, ферибот до Казахстан, Китай и Монголия. В рамките на няколко часа става ясно, че заради Ковид ограниченията за влизане в повечето държави, пътуването до Улан Батор граничи с невъзможното, връщане назад нямало. Тримата се виждат на следващия ден пред карта на света и започват да чертаят мислено трасетата.

Маршрутът, който избират, минава през България, Турция, Грузия, като поради разнопосочна информация в интернет и различните консулства и посолства след Грузия маршрута е неясен. Решават, че тръгват без значение от къде и как да стигнат до крайната цел.

Въпреки, че и тримата са хора, които ежедневно се сблъскват с всякакви предизвикателства, с подминаването на всяка следваща табела за населено място още в България - в тях започват да се зараждат чувства на истинско вълнение и ентусиазъм.

Притихнали - така преминават първата граница от маршрута - тази с Турция. Въпреки, че са посещавали десетки пъти нашата съседка и тримата споделят, че навлизайки по-дълбоко в азиатската част на странататози път всичко е им се струва различно.

Пътувайки не просто наблюдават заобикалящите ги сгради и ландшафт, а истински съзерцават всеки един детайл от архитектурата и малките удобства, които правят живота на местните жители по-добър. И така унесени в приятни разговори неусетно стигат до Грузия.

Сълзата на Афродита - гръцкото райско кътче, вдълбано в скала, което трябва да посетите СНИМКИ

Удивени от новите впечатления и пъстрия “полет” с малката си стара “Хонда” в страната на безкрайни чудеса, изведнъж осъзнават, че са се отклонили от пътя, а навигацията им спира, поради липсата на обхват. Тук, изненадите дебнат отвсякъде.

Въпреки малката площ на страната тримата приятели с усмивка признават, че ще я запомнят с големите сърца на местните.На няколко пъти срещат крави на магистралата, която от своя страна ту я има, ту я няма. В едно малко населено място виждат гледка, като от комедиен филм – домашна свиня им пресича пътя им.

След разнообразни релефи като от приказките става ясно, че издадените от Интернет електронни визи за Азербайджан не вършат работа. На самата граница от страна на Грузинците получават погледи изпод вежди, както твърдения, че границата е затворена, заради Ковид рестрикции от страна на Азербайджан, но все пак ги пропускат. Азербайджанския граничен полицай с кратко и ясно движение им казва, че границата е затворена без изключения.

Нашите герои с гордост показват визата и твърдят, че „някой си от посолството“ им е потвърдил, че ще могат да влязат в страната.

След 30 минути чакане на жарко слънце, полицаят се връща, включва камерата на гърдите си и казва: „Това е камера, записва аудио и видео, моля да потвърдите кой и какво ви е казал.“. От своя страна Ростислав, Емил и Константин дипломатично уточняват, че „нещо са се объркали“, взимат си паспортите и потеглят наобратно към вътрешността на страната с наведени глави.

Неписано правило на пътуването е, че връщане назад няма, затова гледайки картата на света решават, че наличието на излаз на Иран към Каспийско море също им дава шанс да преминат отатък. Кандидатстват за ирански визи и поради нетърпение да чакат на едно място, решават да заяват получаването им в Ереван, Армения, за да могат през трите дни, които са необходими за издаване на виза да бъдат уплътнени в пътуване.

Не след дълго достигат и до следващата точка от маршрута – Армения. Преминаването на границата Грузия-Армения става през красив планински масив.

Още с навлизането им в Армения започват перипетии. С колата преминава Ростислав, докато Константин и Емил преминават пункта за пешеходци. На границата са като рядък животински вид, защото се окачва, че началника на граничния пункт – възрастен арменец на около 65-70 за последен път е виждал българи да преминават границата по този маршрут преди над 20 години.


Природата на Армения е зашеметяваща

Докато Константин и Емил прекарват проверката в сладки разговори с полицаите и другия обслужващ персонал, както и се наслаждават на почерпка с джезве кафе от Рафо (отговарящ за ХЕИ на пункта), разбират, че на 2-3 километра по-надолу багер е прекъснал кабела за интернет към граничния пункт.

Чакат над 4 часа, за да успеят да регистрират преминаването на Ростислав и автомобила. Както винаги тепърва започва истинското приключение.

Налага им се да прекосят най-високия планински масив в Армения “Аргац” и то без никакъв обхват и кола на 20г. без да имат план какво ще правят ако закъсат с колата. Времето сякаш спира, а стръмните пътища нямат край.

Кацали ли сте на Роналдо? Това е най-опасното летище в Европа СНИМКИ

Като по чудо, преходът им през най-високия планински масив е успешен. И тримата определят този момент като един от най-запомнящите се от цялото им преживяване. Преминаването през конфликтната зона Нагорни Карабах също е с известно напрежение. Навсякъде гъмжи от видна и скрита бойна техника: танкове, ракетни установки и БТР-и се мяркат постоянно, но неусетно стигат до Иран и се потапят по думите им - в “простотата в сложната геометрия” на иранската архитектура.

Там те осъзнават какъв огромен чар има в пътуването с кола - независимо каква е тя. Усещане за свобода, непрестанни нови впечатления, гледки, пейзажи, спирки, минувачи, огромна доза адреналин и неописуеми емоции.

Тримата пътешественици продължават своята одисея и следващата точка, до която трябва стигнат е Техеран, с надеждата от там да получат реална и акуратна информация дали наистина има действащ ферибот от Иран до Казахстан.Рецепционистка в 4-звезден хотел (2 звезди по нашите стандарти) се обажда на неясен телефон и след 2-3 минутен непонятен разговор по тонът усещат, че вероятно ще бъдат разочаровани. Така и става, ферибот не пътува от няколко години и не е ясно, кога ще възобновят курсовете.

Разочарованието е факт и нашенците стоят навъсени на по чаша черен чай на един от многото пазари в Техеран. Вариант за продължаване на пътуването е Пакистан или Ирак, но и тримата осъзнават, че крайната дестинация – Улан Батор става невъзможна. Защо пък да не пробват на юг?


Техеран, Иран

Поредни телефонния позвънявания от рецепция към Бандар Аббас, като този път отговорът е положителен. Ясно! Ще се ходи в Емирствата.

След още 24 часа шофиране из дебрите на Иран, включително объркване на пътя и озовавайки се на входа на огромен нефтопреработвателен завод от който си тръгват след като над 10 автомата „Калашников“ им превеждат от Фарси на непознат международен, но ясно разбираем език, че са се объркали, достигат до Персийския залив. Пред тях е Бандар Аббас, а отсреща Шаржа.

За да стигнат до Шаржа трябва да пътуват с ферибот. Намират ферибот, но отново се оказват в неочаквана ситуация, изглежда че той обаче не е за коли. Благодарение на предприемаческите си умения, успяват да се договорят и качват малката си “Хонда” в машинното помещение, заобиколена от 10-ина кокошки, няколко чувала с картофи и немалко кашони с неясен произход.

Засмени и доволни, че и този път всичко е минало благополучно потеглят към предусещаната за финалната точка от трасето -Емирствата.

Стигайки там, след толкова дълго пътешествие, изпълнено с много емоции и перипетии се почувствали като истински финалисти в офроуд състезание.

Тъкмо, когато мислят, че трудностите са свършили до тук, се изправят пред най-голямата си дилема.

Дали да оставят своята вярна спътница - “Хондата”, да се наслади на заслужената си почивка в красивия Дубай или отново да поемат с нея по прашните пътища. Разумът им надделява и решават, че е по-добре за всички да си дадат нужното време и заредени с нови сили да се впуснат в следващото приключение с още по-голям ентусиазъм.

А защо не и да стигнат до първоначалната крайна цел - Монголия.

Така едно от най-вълнуващите преживявания в живота им завършва, а връщайки се в България осъзнават колко много са им дали тези 25 вълнуващи дни.

Нов светоглед, много нови вдъхновения и най-важното радост от най-малките и чисто човешки неща, които всички ние понякога в ежедневието си подминаваме.

С нетърпение очакват да поемат към следващото предизвикателство.

Малко преди издаването на тази статия научаваме, че героите от по-горе са пред пътуване, което по техните думи ще изпълни миналогодишния план, а именно Улан Батор. Да се надяваме, че този път ще бъдат търпеливи и начертаването на мислено трасе ще бъде обезпечено с нужните визи.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!