На 24 август миналата година 34-годишният Джоузеф Бранднър е в бар с приятели. Той е с мозъчно увреждане след тежка катастрофа преди години. Внезапно е атакуван с юмрук в тила.

Нападелите са трима млади мъже, облечени в тениски с нацистки символи. След удара те го наругават и предизвикват приятелите му на бой „трима на трима“, разказва The Guardian.

Вместо да се впуснат в юмручен сблъсък останалите двама вдигат Бранднър на ръце и го внасят в бара. Малко по-късно двама от нападателите са арестувани. Те са туристи, дошли на екскурзия от Северна Германия.

Случката се разиграва в градчето Берхтесгаден. По мащабите си то е малко населено място, но това, което го прави специално, е планинската резиденция на Адолф Хитлер.

По-евтино от Банско на Нова година: Най-апетитната дестинация за студените месеци на 2024 година СНИМКИ

Тя е построена като хижа още преди Първата световна война. По-късно фюрерът я купува, а в следващите години е достроявана и разширявана.

През Втората световна война това планинско „убежище“ се превръща в една от основните щабквартири на Хитлер, в което се кроят планове за бойните действия и се посрещат високопоставени гости. Районът около хижата се казва Оберзалцберг, а самата постройка – „Бергхоф“.

В днешно време всичко това се е превърнало като нещо за място за поклонение от страна на фенове на Хитлер. Тази проява на одобрение към нацисткото минало на Германия не е тайна и е била заклеймявана неведнъж.

Нападението срещу Бранднър има ефект на просветление.

Собственикът на бара, в който се разиграва случката, е Якоб Палм, също приятел на нападнатия. Той започва да говори за агресията в социалните мрежи. След това организира среща на местни хора в бара си. Те са около 40 души и излизат с резолюция.

„Важно е на тези хора да се каже, че това историческо градче е завинаги изгубено за тях“, казва Палм, който е сред основателите на местното гражданско движение „Берхтесгаден срещу крайнодесните“.

Няма да повярвате на очите си: 4 подводни статуи, които удивляват въображението СНИМКИ

„Фактът, че много хора с крайнодесни убеждения пътуват в наши дни до долината Оберзалцберг за поклонение притеснява сериозно жителите на Берхтесгаден. Нашият стремеж е да заявим ясно, че подкрепяме демократичното и космополитно общество във времена, в които крайнодесни екстремисти извършват нападения“, се казва на сайта на сдружението. 

За Берхтесгаден връзката с Хитлер е неизбежна макар и на днешните му жители да им се иска да не беше така.

За първи път той посещава района през 1923 г. Тогава купува хижата. 14 години по-късно постройките са разширени, а тъй като Хитлер прекарва много време там, мястото се превръща във втори център на властта след столицата Берлин. Най-близките му сътрудници като Мартин Борман, Алберт Шпеер и Херман Гьоринг също си построяват къщи наблизо.

В „Бергхоф“ Хитлер приема британските премиери Лойд Джордж и Невил Чембърлейн, както и абдикиралия крал Едуард VIII, обвиняван многократно, че симпатизира на нацистите.

Там Хитлер издава заповедта за нахлуването в Полша, с което през 1939 г. се дава началото на Втората световна война. В хижата е обсъждан планът за атака срещу Съветския съюз с кодовото име „Барбароса“, както и обсадата на Ленинград, продъжила близо 900 дни и отнела живота на около 800 хил. души.

Сестрата на Хитлер, Пола, която умира през 1960 г., е погребана в Берхтесгаден. В края на войната „Бергхоф“ е сериозно повредена при въздушни удари през пролетта на 1945 г. Няколко дни по-късно войници от SS я подпалват. През 1952 г. останките от комплекса са взривени заради опаснието на САЩ, че мястото може да се превърне в символ. Районът е залесен, а от някогашните постройки са останали само основите.

И въпреки това „Бергхоф“ е място за поклонение. Изглежда винаги е било такова, но броят на идващите се увеличава през последните години. През миналия октомври намиращият се на около 300 метра от хижата музей отвори отново врати след ремонт на стойност 30 млн. евро. В първия работен ден един от посетителите пише в книгата на музея с гордост:

„Това е истинската Германия“.

„Не е ежедневие, но често се намират залепени листчета с антисемитски коментари“, казва 25-годишната Лена Турнхаусстатер, която е служител в музея. В някои от тях се споменава войната на Израел и „Хамас“, допълва тя.

Всичко това се случва наред с възхода на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“.

Сред най-силните ѝ послания е съпротивата срещу приемането на мигранти от Близкия Изток. Политическите партии по региони също се заиграват с тази реторика. Хотелиери, които получават пари от бюджета, за да приемат мигранти, казват, че са притеснени.

5 места по света, където цари матриархат

„Тези убеждения така и не изчезнаха“, казва 67-годишният Норберт Егер за крайнодесните възгледи в част от германското общество. Някогашните предразсъдъци просто не са на повърхността, но това не означава, че ги няма, допълва той. И дава следния пример – близо до „Бергхоф“ през 1955 г. е основан голф-клуб. Датата за начало на тази инициатива едва ли е случайно избрана – 20 април, рожденият ден на Хитлер.

Че крайнодесните все още са тук очевидно са наясно и жителите на Берхтесгаден. През миналия септември там бе организирано шествие на около 300 души. Два месеца по-късно имаше и бдение за жертвите на “Кристалната нощ“, погром срещу еврите, проведен от хитлеровия режим през 1938 г. преди да се стигне до лагерите на смъртта.

За рождения му ден през идната пролет е планирана жива верига от единия край на града до другия. По традиция тази дата привлича множество туристи. Има и иницатива за премименуване на една от централните улици. В момента тя носи името „Фон Хинденбург“ и е кръстена на германския президент, назначил Хитлер за канцлер.

Един от най-решителните в искането на тази промяна е Палм. По ирония на съдбата неговият прадядо е кмет на града по времето, когато е прието улицата да се именува на президента.

Целта на живеещите в Берхтесгаден не е само да се отърват от нежелани посетители, но и да апелират всички да се противопоставят на насилието.

Те имат надежда, че сега страната може да „отхвърли отровата на миналото“.

„Според мен в днешната рискова ситуация, за разлика от 1933 г., всички демократи трябва да се борят с фашистите. Пропуснахме да го направим преди 90 години и не трябва да повтаряме същата грешка“, казва 67-годишният Норберт Егер.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!