logo

Известна блогърка: Вярвате, или не... Най-доброто пътешествие в живота ми беше в Узбекистан!

Известна блогърка: Вярвате, или не... Най-доброто пътешествие в живота ми беше в Узбекистан!

Влюбих се дори в магаретата и старите коли в тази страна, пише Даря Сиротина

Върнах се от едно пътуване до Узбекистан, първото ми пътуване, в което не бях турист, а, както казват в Узбекистан, турлидер. В компанията на осем от моите читатели видяхме Хива, Бухара и Самарканд, пазарихме се по пазарите, готвихме пилаф на огън, разгадавахме древни символи, попарвахме се в средновековен хамам. За мен това беше най-доброто пътуване в живота ми, пише известната руска блогърка Даря Сиротина.


Защо Узбекистан?


За пръв път посетих страната само преди няколко месеца - през май. Отдавна бях мечтала да отида на пътуване там и веднага бях поразена от красотата, гостоприемството и красотата на Узбекистан. Бях покорена от ярките цветове на узбекската майолика, златото на мавзолеите, бездънното небе с ярките звезди на него. Аз се влюбих в източната мъдрост и грижовна нежност, която те обкръжава там, в старите камъни на градовете, в продължителното "чаепиене", в горещите тротоарни плочки с лозови асми над тях.

В  смесените със захар смокини, влюбих се във всяка гънка на пустинята, в сочната трева на високите планински проходи, в кристалната вода на реките. Влюбих се дори в магаретата, в старите коли, в древните велосипеди, които разместват камъните на тротоарите, шарените дрехи и тюбетейките. И най вече в хората на Узбекистан, които са най-голямото му съкровище.


Узбекистан преобърна живота ми. Открих парче от себе си, намерих парче мозайка, която ми липсваше за пълната картина. От дълго време имах чувството, че не правя всичко, което мога и мога да направя, че трябва да имам глобална цел, нов ъгъл на видимост, възможност да направя живота на хората малко по-добър. Ужасно искам всички да погледнат Узбекистан като чуден и гостоприемни свят на магическа ориенталска приказка, а за онези, които остават да живеят там и се борят да преживеят и да направят страната си по-добра и модерна, да им бъде дадена тази възможност.


Къде бяхме?


Маршрутът започва от Хива, едно от най-отдалечените туристически места в страната, любимият ми град в Узбекистан. За всяка точка от маршрута за всеки ден имах някаква специална атракция: в Хива това беше разходка със стара Волга и ЗИМ. В Хива, в компанията на най-добрия, може би в страната, водач, разучихме знаците върху хилядолетните издълбани колони, разбрахме защо харемът има нужда от килими, научихме как да направим пилаф на огън.


От Хива през пустинята Кизилкум, с удоволствие, с песни и с комфорт (вижте каква страхотна кола имаме!) ние стигнахме до Бухара, град, в който може да се влюби и се влюбва! - всеки. В Бухара се напарихме в средновековен хамам и пихме чай с подправки, купихме астраханени кожени палта и шапки, готвехме самса.


По пътя от Бухара до Самарканд спряхме в Гиждуван в керамична работилница, където работят, както преди стотици години, без да използват нито един електрически мотор. 
Самарканд се запомня със своите сини куполи, медресетата и мавзолеите, изворът на Свети Даниел, изпълняващ желания, божествено вкусните манджи с доматен сос, разходките из оживения пазар в Ургут и почивката в прохладната сянка на хилядолетния чинар. Във винарната "Багизаган", специално за нас подготвиха не само дегустация, но и обилен обяд, а директорът лично проведе обиколка и разговор с нас.


Завърнах се с много на пръв поглед маловажни, но за мен вече ценни неща: истинска местна кафе машина и кафе и сега денят ми започва с чаша узбекско силно еспресо или уханно капучино, купих няколко кутии с прекрасно узбекско пенливо вино. Узбекистан наистина ще изненада всеки - най-вероятно приятно, както и мен.

Коментирай