На изток от турския град Карс се намира комплекс от красиви средновековни църкви. Осмоъгълни кули, рушащи се стени и паднали колони са разпилени по широките зелени поля. В клисурата, която се простира до река Ахурян, по която минава границата между днешните Турция и Армения, се намира древен мост, разрушен по средата.
Тези руини са всичко, което е останало от Ани – космополитната столица на средновековна Армения, една от първите страни, приела християнството като държавна религия през 4-и век.
Хиляди жители на китайско село изчезнаха за една нощ и никой не знае какво се е случило с тях
От 5-и век Ани е укрепено място, а през 10-и век е избран за столица на Армения. Там живеели около 100 000 души и имало изобилие от свещени сгради, заради които бил наречен „градът със 1001 църкви“, пише „Нешънъл Джеографик“.
Стратегическото му местоположение на търговските пътища между Черно и Каспийско море го правят много желан от владетелите и го обричат на чужди нашествия векове наред.
След като станал част от Османската империя през 16-и век, Ани останал само далечен спомен. Така било до 19-и век, когато европейските пътешественици започнал да посещават мястото на средновековния град. Руините на града били разположени на на ръба на няколко империи – Османската, Персийската и руската. Посещението им било рисковано заради политическото напрежение.
Въпреки товя някои посетители успели да набправят бързи проучвания и да привлекат интереса на учените. През 1817 година шотландският дипломат и пътешественик Робърт Кер Портър пише: „На влизане в града видях, че по цялата земя имаше пръснати букви, богато украсени фризове и други останки от древно великолепие. Някои от църквите били по-запазени от други, но дори и те били самотни като всички останали постройки, върху които времето и разрушенията са нанесли тежки удари“.
Средновековна Армения се простирала много по-далеч от съвременната страна. В древността тези земи били във владението на персийците, Селевкидите, партиде и римляните. Докато тези империи се издидали и залязвали, арменският етнос преобладавал.
Християнството станало значима част от историята на страната, когато все още било млада религия. През 10-и век в Северна Армения се издигнала династията на Багратидите. Крал Ашот III избрал Ани за своя столица. Наследникът му Смабат II издигнал неговите двойни северни стени с кръгли кули. Търговските маршрути по Пътя на коприната се изместили тайа, че да минават през града. С увеличаването на благосъстоянието му там започнали да издигат все повече църкви.
Един от първите построени храмове била Църквата на Свети Григорий от Абугхамренц. Тя била построена за частно ползване от могъщата фамилия Пахлавуни. Като много от църквите в Армения, нейното местоположение било умишлено избрано да бъде далеч от града.
През 11-и век Ани процъфтявал под управлението на цар Гагик I и били построени още цървки от преобладаващия в района базалт, който се намирал в различни цветове – от червено до жълто и черно. Впечатляващата катедрала, построена от големия архитект Трдат, и още тру други църкви се издигали високо над градските стени. Куполът на една от тях – Църквата на Светия Спасител, се крепи на напълно кръгъл цилиндър и пазела част от Светия Кръст.
През 1064 година градът билнападнат от селджукските турци. След това Ани бил контролиран предимно от чужденци – мюсюлманската кюрдска династия Шададиди, грузинци, монголци, перси, а през 16-и век Ани окончателно станал част от Османската империя. След това той се превърнал в град-призрак.
Защо този нов и лъскав град за 22 млрд. долара е почти празен
През 1878 година той минал под властта на Руската империя. В края на 19-и век руски екип, ръководен от родения в Грузия Николай Яковлевич Мар, започнал разкопки в древния град. Те открили само малка част от неговото великолепие – комплекс от мостове и пътища, простиращите спо долините край реката.
И до днес Ани стои на първа линия на зоните на конфликт в региона. Местоположението му в днешна Турцияне се харесва на голяма част от арменците. През 2016 година комплексът е обявен за част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Тихите руини на града, който бил нападан от чужди армии през вековете, винаги са били специално място за арменците.
