logo

Как са оцелели вековните сгради в Рим и съществуват до днес СНИМКИ

Как са оцелели вековните сгради в Рим и съществуват до днес СНИМКИ

Рим със сигурност е от местата, които трябва да посетим поне веднъж в живота си. И трябва да си отделим повече от два-три дни, защото във Вечния град има много какво да се види и нищо не е за изпускане.

А докато препускаме от една забележителност към друга, вероятно не си задаваме любопитния въпрос как сгради на няколко века продължават да се издигат все така величествено и изглеждат сякаш няма какво да ги разруши. Е, може и да не сме се питали досега, но отговорът със сигурност ще ни е интересен.

Колизеумът е основната забележителност в Рим. Неговото откриване е през 80 г. сл. н. е. и продължава цели 100 дни, изпълнени с много битки и кръв, в които се твърди, че са били убити около 9000 животни. Със своите четири етажа и височина от 188 метра в най-широката си точка, овалната структура е най-големият амфитеатър в света.

Хванаха на летище туристки, скрили сериозно количество дрога в гениталиите си

Пантеонът в Рим е построен 40 години по-късно и също впечатлява с размери. Издигнат е като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия в Древен Рим. Най-забележителната му част е куполът, който и до днес продължава да е най-големият, построен от неармиран бетон. Вътрешният му диаметър е 43.3 м и завършва с подобен на зеница кръгъл прозорец, известен като окулус, от който влиза единствената слънчева светлина.

Близо 2000 години след построяването си, тези две емблематични за Вечния град сгради, които са и исторически символи, продължават да се издигат все така величествено напук на всички военни конфликти, наводнения, земетресения и други заплахи, на които устояват през вековете. Така се превръщат в символ на трайното влияние на римската култура по света.

Освен нея обаче, и строителството в Древен Рим заслужава нашето внимание. И до днес учени и инженери изучават както структурите на постройките, така и материалите, използвани за тяхното създаване. Според тях тайната на сградите от тази епоха е съчетаването на гениалния дизайн с иновативна рецепта за бетон.

Римляните може да не са измислили бетона, но определено вдигат високо летвата на неговото използване. Строителният материал не е същият като този, който познаваме и днес. Според изследователи, в него има уникални съставки, които му придават невиждана до този момент устойчивост на разграждане.

Днес повечето бетони са съставени от комбинация от силициев пясък, варовик, глина, креда и други минерали, които се изпичат при около 2000°C и се натрошават на фин прах - и парчета скала или пясък, наречени инертни материали.

Накрая се добавя вода към бетонната смес, която предизвиква химична реакция и свързва тези елементи заедно. Тези смеси нямат свойствата да се променят химически или ако това се случи, не е към по-добро.

За разлика от тях, римският бетон е по-проста смес от негасена вар, направена от изпечени и раздробени варовикови скали и най-важното - от различни видове вулканични скални агрегати, които са били в изобилие в региона около Рим. Тези материали са силно реактивни и полученият бетон остава химически активен в продължение на векове след като се втвърди първоначално.

Пикантни СНИМКИ на спящи пътешественички в спални вагони

Тази постоянна реактивност позволява на римския бетон да става все по-здрав с течение на времето. Химичните реакции, които се случват в него, могат например да запълват малки цепнатини, които се появяват, и така да им попречат да станат по-големи и рискови за цялата конструкция. Регенеративна способност, дължаща се на реактивните вулканични минерали, е това, което позволява на римския бетон да издържи.

Според ново проучване от есента на тази година, кристалният стратлингит не е единственият страничен продукт от продължаващата реактивност на древния бетон, който го поддържа силен. Проби, взети от цилиндрична гробница на римска благородничка на име Цецилия Метела, която е построена около 30 г. пр. н. е. , установяват високо съдържание на богатия на калий минерал левцит.

200 години след построяването на гробницата дъждовните и подпочвени води, които се просмукват в стените й, разтварят левцита и от него се отделя калий в бетона. Ако при съвременния бетон това било довело доразрушителни процеси, то в случая се наблюдава подобряване на здравината на материала, предава BBC.

При извършвани анализи на конструкцията на Колизеума е установено, че не само бетонът има основна заслуга за оцеляването му до днес, но и травертинният варовик. Но бетонът е този, благодарение на който арките на амфитеатъра продължават да се издигат гордо.

А изключително здравата бетонна основа, която остава скрита за нас, е основната причина и до днес да можем да видим с очите си тази забележителност. Тя е пълна с плътен, тежък агрегат от лава и е с цели 12 метра дебелина, без който конструкцията не би могла да издържи на всички разрушителни земетресения, случвали се в района през вековете.

При Пантеона пък основният акцент в конструкцията, който буди любопитство, е неподсиленият купол. Подобен архитектурен проект днес би бил отхвърлен като невъзможен, ако няма допълнителено укрепване с армировка. Но тук имаме само бетон, който стои под високо напрежение вече 19 века. И да се чуди човек дали гравитацията в тази сграда не е по-различна, отколкото на други места...

Но тайната се крие в триковете, които римските архитекти са използвали. Като например да направят стените на купола възможно най-тънки, за да олекотят конструкцията. За целта използват по-леки вулканични скали. 

В най-ниската и широка част на купола бетонът съдържа големи блокове от тежък базалт за здравина и е с дебелина около шест метра. За последния слой пък, заобикалящ окулуса, използват ефирна пемза, която е толкова лека, че плува във вода. Той е с дебелина приблизително два метра.

Вторият трик може да се види по цялата вътрешност на купола. Тя е покрита с издълбани правоъгълници, известни като ковчежета. Тези геометрични каси може да са хипнотизиращи, но не са там само за естетика. Те намаляват количеството бетон, необходимо за изграждането на купола, и го правят по-лек, което намалява напрежението върху останалите елементи.

Именно заради всичко това сградата на Пантеонът се определя като "триумф на бетона". А наскоро стана ясно и че римският бетон е в пъти по-екологичен и с много по-малък въглероден отпечатък от този, който се използва в съвремието. С две думи - няма да ги стигнем римляните.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай

Valman

Valman 04.01.2022 11:26

А за тайното споразумение между Хитлер и Съюзниците... да не се бомбардира Рим?