"Изминахме дълъг път от тибетската колония Бир - покрихме повече от 100 километра. Пътеките минаваха през необработени проходи. Село Барабангал се появи отдалеч. То беше разположено на склон, сякаш на кръстовището на две реки, в казан от четири клисури. Пътеката до него ни водеше през прохода на 4720 метра надморска височина," пише известната руска блогърка Оксана Чекулаева.
Още на входа на селото стана ясно: чужденци не са били често виждани тук, ако изобщо са ги виждали. От всеки двор и всеки прозорец хванахме любопитни погледи. Всички обаче бяха приятелски настроени - въпреки изненадата селяните се радваха да ни видят.
Тайната на подземния лабиринт под най-старата египетска пирамида
Бяхме разпределени в самотна празна къща с две стаи и нещо като кухня. Не бе напълно ясно за какво е служила тя на селяните, но е беше свободна. Възможността да спим на нормални легла ни примами - решихме да не разпъваме палатки. След настаняването и обяда отидохме на разходка из селото.
Местните жители с удоволствие се снимаха - беше ясно, че такова засилено внимание към лицата им е необичайно и в същото време ласкателно. Съпрузите викаха жените си да се снимат, съпругите доведоха децата си, децата застанаха в редица и започнаха да позират.
Дори получихме покана за вечеря. Да, вечерята с местна храна в традиционна къща е това, което трябва да изритате, за да потънете в света на жителите на Барабангал.
5 безумно странни градове на планетата, които ще ви скрият шапката
Но каква беше нашата изненада, когато влязохме в къщата, видяхме на мястото на печката обикновен открит огън, тоест всъщност пожар в средата на стаята. В повечето страни по света подобни огнища са изчезнали още през 18 век, но тук в 21-ви нищо не се е променило.
Димът се издига отп откритото огнище и отива в пукнатините под покрива. Ако седнете на пода, това се оказва съвсем приемливо - почти не се усеща дима. В Тибет, особено в селата, е обичайно да се яде с ръце. Затова преди ядене една от домакините минава с кофа, така че всички да си изплакнат ръцете. На нас като на почетни гости бяха дадени лъжици и вилици!
