Един от най-древните обекти край Перник съвсем скоро ще се превърне в голямата атракция на региона след като бъде реконструиран пътят до него. Става дума за най-стария храм-кладенец в Европа - край брезнишкото с. Гърло, който е датиран от късната бронзова епоха и представлява подземна сводеста зала, изградена над кладенец, към който води стълбище. В момента уникалният мегалитен обект, разположен в малката местност със страховитото име "Пусто гърло", може да бъде посетен само с труден пешеходен преход през планинския терен.
Създаването на по-добри условия за достъп ще увеличи възможностите за допълнително проучване на обекта и за развитие на туризма в този малко познат район, пише "Стандарт".
Вечните огньове – пожари, които бушуват от векове и никой не може да ги изгаси
Археоложка се натъква на древния монумент
Мегалитът се намира на запад от пролома Клисура, образуван от река Красавска, на северния дял на Гребен планина. Откривателката на храм-кладенеца проф. Димитрина Митова-Джонова (1972 г.) го свързва с ранна фаза на културата Нураги, която малко по-късно изгражда постройки на о. Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец в Балао дава основание за датирането към ХII-Х в.пр.н.е. Културно-историческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните до момента научни изследвания.
Докато търси аналог на храм-кладенеца на "Пусто гърло" проф. Митова-Джонова попада на протосардинската култура и нейните свещени кладенци (pozzo di sacro), чиито брой е около 70.
През 1982 г. тя отива в Сардиния, където обхожда повечето от свещените кладенци и кули на Нураги. Това й позволява да установи пълно съответствие, като градеж и размери, между гърленския храм и един от сардинските храмове - този при Балао.
Археолозите предполагат, че нашият при с. Гърло е най-старият храм по земите ни и е изграден преди времето на траките. Димитрина Митова-Джонова твърди, че подобни храмове не са характерни за цивилизациите, обитавали днешните български земи. Според описанията това са наредени в редица необработени каменни стълбове, често съпровождащи културата Нураги.
Директно над храма е имало светилище. Днес скалният масив и теренът на святото място са обхванати от млада гора. Изграждането на мегалитното съоръжение и на целия култов комплекс при с. Гърло, въпреки направените заключения, си остава абсолютна загадка за българската археология.
Тайната на мегалитния паметник
Съоръжението е изградено в уютна малка котловина, която в праисторически времена е била осеяна с много извори. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор с дължина около 7 метра, с 13 каменни стъпала, отвежда в кръгла зала, в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 метра. Кръглата зала има полусферично куполно покритие с опейон (кръгъл отвор като димоотвод) в центъра.
Разкритите кости на жертвени животни свидетелстват за култовия характер на мегалитния градеж. Освен тях, учените намират фрагмент от каменна брадва, от глинен съд и от кафява стъклена чаша, както и примитивно обработени парчета от дъб. Датировката на обекта е спорна (поради малкото артефакти), но действително на територията на България няма обект с подобна архитектура.
По план и градеж, разгледаният обект се доближава много до куполните гробници изградени от древните траки, но е напълно изключено какъвто и да е човешки труп да бъде поставен в контакт със "свещената вода".
Впрочем никой не знае със сигурност за какво е служело мястото. Част от изследователите смятат, че е древен слънчев календар, а други, че е бил използван като обсерватория за отмерване на годишните времена. Съществува и теория, че това е култов обект, в който населявалите тези земи пред около 3000 години са почитали основните природни елементи - слънце, земя, вода.
Мистичността, която блуждае около него разпалва фантазията не само на озадачените за предназначението му изследователи, но и на туристите и любителите на загадките от античността.
Качени в интернет снимки и разкази за посещения на мегалитното съоръжение, скрито в пазвата на Гребен планина, предизвикват любопитство и откривателска тръпка у всеки човек.
Корените на вида архитектура, характеризираща храм-кладенеца, ни отвеждат хилядолетия назад във времето - в древна Месопотамия. Така че има вероятност храмът при Гърло да е създаден от потомци на шумерите. Има хипотеза, че голяма група шумери са мигрирали към днешните български земи в търсене на находища на медни и други руди. После продължили към Сардиния, която се оказала по-добра в това отношение и си останали там. Но докато пребивавали по нашите земи нурагите издълбали съоръжението край с. Гърло.
Археолозите (поне шепата от тях, които са изследвали мястото) са единодушни, че този храм-кладенец е по-древен от тракийските мегалити в Родопите, Странджа и Сакар. Той е далеч по-примитивен и е сигурно, че няма нищо общо с тракийската култура.
Най-простото обяснение е, че прославя стихиите на живота, а не е посветен на смъртта и спомена, както е при тракийските ни предшественици.Друга хипотеза се упражнява върху предназначението на обекта. Авторите й смело допускат, че храм-кладенецът е бил нещо като древен телескоп. Някогашните астрономи проследявали движението на небесните тела с помощта на монтирано на дъното на кладенеца параболично метално огледало от мед, сребро или злато.
Храмовете-кладенци по света
Древни подземни кладенци (pozzo di sacro) са открити не само на о. Сардиния, където те наброяват 70, но и на няколко други места по света, като гръцкия о. Кеа, край светилището на Асклепий на територията на гръцката колония Пантикапей край днешния град Керч (на Кримския полуостров), край Ел-Ахуат в Израел, както и на територията на някогашен Картаген (днес в Тунис).
В Сардиния мегалитните съоръжения изобилствали доста преди културата Нураги. Там през третото хилядолетие пр.н.е. съществува развита праисторическа култура. В края на второто хилядолетие пр.н.е.след нахлуването на т.нар. "морски народи", идващи от източното Средиземноморие, на острова се разпространили знания за добиването и обработката на метали, поради което и започва замяната на старите богато украсени гробници със строителството на кули Нураги.
Хората отнурагическата култура на са били индоевропейски народ. Прието е, че протосардинската култура има месопотамски характер и че нейни носители са морският народ шардени (наричани още сардени или сордони), дали името на острова. Нурагическата култура просъществувала до миграцията на етруските от Мала Азия в този регион. Някои артефакти от нурагическата култура показват аналогии с Етруското изкуство и със сходни изделия от Източното Средиземноморие.
Най-големият български остров - от световна сензация до непростим грях СНИМКИ
Архитектурата на градежите, създадени от културата Нураги, е най-напредналата и усъвършенстваната от всички съществуващи в западното Средиземноморие от времената на късната бронзова епоха, дори и в сравнение с древногръцките колонии, възникнали в Сардиния след VII в. преди новата ера.
А ако се върнем обратно в България, тъжно е, че днес мегалитният градеж при брезнишкото с. Гърло, смятан за един най-древните по нашите земи, е оставен да се руши, зарязан на произвола на природните стихии и на иманярите.
