Малко хора в България знаят, че между Русия и Япония има нерешен териториален спор за група вулканични острови в северната част на Тихия океан. Курилските острови са над 50 острова, които свързват японския остров Хокайдо с руския полуостров Камчатка. Те са не само красиви и диви, но и стратегически важни – богати на риба, с потенциални залежи на природни ресурси и военно значение.
Историята на собствеността върху Курилите е сложна и датира от XIX век. Първият договор между Русия и Япония – Договорът от Симода през 1855 г., разделя владенията по островите между двете империи.
По‑късно, след Договора от Санкт Петербург през 1875 г., Русия предава всички Курили на Япония в замяна на пълен контрол над Сахалин.
Всичко се променя обаче след Втората световна война. В последните дни на войната Червената армия окупира целия архипелаг, а след поражението на Япония тези земи стават част от СССР. Оттогава те са под непрекъснато руско управление, а след разпадането на СССР през 1991 г. Русия остава правоприемник на тази собственост.
Именно това прехвърляне на власт е в основата на продължаващия териториален спор между Русия и Япония. Токио и до днес претендира за четири южни острова – Кунашир, Итуруп, Шикотан и групата Хабомаи, които в Япония наричат „Северни територии“ и ги смятат за исторически японска територия.
От руска страна позицията е, че суверенитетът върху островите е легитимен и произтича от резултатите от Втората световна война, като няма спор по собствеността в юридически смисъл.
Този нерешен въпрос остава основна пречка пред подписването на официален мирен договор между Москва и Токио, който да сложи край на формалното състояние на война от Втората световна война между двете страни.
