Разположен в най-снежните части на Швейцария, проходът Фурка, свързващ кантоните Ури и Вале в централната част на страната се счита за един от най-известните, предизвикателни и вълнуващи маршрути в Швейцарските Алпи.
Живописният път с остри завои и спиращи дъха планински пейзажи привлича безброй туристи. Там се намира и Ронският ледник със своята ледена пещера – тунел, дълъг 100 метра, изкопаван в ледника всяка година, който сияе в невероятен оттенък на синьото.
Мистериозният кратер в Сибир, наречен „планината на съкровищата“ напълно заслужено
Там има и много привлекателни възможности за планински преходи, катерене и каране на ски. Проходът Фурка дори се появява за кратко във филма от поредицата за Джеймс Бонд „Голдфингър“, пише Amusing planet.
Извивайки се напред и назад, за да заобиколи високата планина, в една точка почти на върха на прохода пътят се доближава само на 200 метра от Ронския ледник. И точно там през 1882 година младият хотелиер Йозеф Сайлер построил хотел на един от най-острите завои на пътя.
С времето хотел „Белведере“ станал един от най-знаковите в Швейцарските Алпи. Никъде другаде по света човек не може да мине с кола толкова близо до ръба на ледник, да се настани в хотелска стая с балкон, гледащ към масивната ледена река и след това да се разходи по асфалтирания път до ледника отдолу, намиращ се само на няколкостотин метра.
Сградата на хотела е част от последната голяма вълна на застрояване в Швейцария, започнала през 80-те години на 19-и век. В този период броят на хотелите във Вале нараснал от 79 през 1880 г. до 320 точно преди Първата световна война. Броят на леглата за настаняване в същия период се увеличил от по-малко от 4000 на повече от 15 000.
Живописното разположение на „Белведере“ привличало претенциозни клиенти, които се настанявали там понякога за няколко седмици през лятото. В началото на 20-и век, когато хотелиерската индустрия в Швейцария преживявала истински бум, Йозеф Сайлер се осмелил да направи ново разширение на хотела – двускатен покрив с два допълнителни етажа, които оформили съвременния облик на сградата. През 1907 година там вече имало 90 легла.
През 20-и век посетителите на Ронския ледник и „Белведере“ значително се увеличили заради откриването на две нови железопътни линии – „Фурка Оберлап“ и „Глетчър Експрес“. С повишаването на броя на личните автомобили след Втората световна война все повече и повече хора можели да си позволят удоволствието да шофират покрай планинския проход, да спрат край ледника и да отседнат в хотела.
След 60-те години, обаче, броят на туристите в Белведере, а и навсякъде в Аплите, рязко започнал да пада. Колите станали твърде бързи и пътуването през прохода, което преди отнемало 2-3 дни, сега можело да се случи за ден. Гостите, които преди нощували в хотела, сега можели да дойдат за обяд или чаша чай и да си тръгнат същия ден.
Броят на гостите в „Белведере“ и село Глеч, намиращо се точно под устието на Ронския ледник, където Салер управлявал друг хотел, се стопил. Хотел „Белведере“ вече не бил същият.
Преди няколко години хотелът затвори. Въпреки че няма официална информация, той вероятно няма да отвори. Според някои, Ронският ледник се е стопил толкова много, че вече не представлява туристическа атракция.
Въпреки че ледникът действително се свива бързо, той все още е толкова близо до „Белведере“ колкото и преди век. Той е загубил от дължината си. През 1850 г. ледената река стигала до много по-надолу в долината, но днес „езикът“ на ледника стига едва до „Белведере“.
Освен това едната от основните атракции – изкуствената пещера, все още се издълбава в леда всяка година. Тя съществува от почти два века. В началото е имало естествена пещера при устието на ледника там, където той стигал до края на долината. След като той започнал да се свива, долната част на пещерата изчезнала.
Сегашната пещера близо до „Белведере“ е от 1894 г. Тя е издълбана в една от най-чистите части на глетчера, където ледът е чист и няма почти никакви скали. Пещерата минава почти 100 метра през леда и, когато слънчевата светлина преминава през полупрозрачния лед, целият тунел е окъпан в омагьосваща синя светлина.
Ледът в пещерата е на възраст между 200 и 300 години и натрупването на пластовете може да бъде видяно отвътре по стените, които са на пръстени, подобно тези на дърветата. Ледените словете често са разделени от много тънки нишки от прах и полен, които са се натрупали обикновено през лятото и есента в края на периода на снеготопене, когато наоколо няма сняг.
"Земята на сините очи". Една от най-красивите планини е съвсем близо до нас
Тъй като пещерата е издълбана в движещ се ледник, тя не стои на едно място, нито запазва дължината и формата си за дълго време. В края на октомври, когато Фурка и хотелът затварят за зимата, ледникът се придвижва с 20 метра надолу по хълма и пещерата, която първоначално е дълга 100 метра, се скъсява до 60.
Ледникът ще се стопи много през летните месеци и през пещерата няма да може да се минава повече. Затова всяка година на едно и също място за издълбава нова пещера.
