В сърцето на Мадрид, само на крачки от Plaza Mayor, се намира Sobrino de Botin – ресторант, официално признат от Книгата на рекордите на Гинес за най-стария в света. Основан през 1725 г., той е известен с вековната си дървена пещ и литературната си слава – тук са вечеряли Труман Капоти и Франсис Скот Фицджералд, а Ърнест Хемингуей го обезсмъртява в романа си „И изгрява слънце“, наричайки го „един от най-добрите ресторанти в света“.
Botín държи престижния рекорд от 1987 г. и доскоро изглеждаше неоспорим лидер, отбелязвайки 300 години непрекъсната работа. Всичко това обаче е напът да се промени с появата на нов дръзк претендент.
Casa Pedro, семейна таверна в покрайнините на испанската столица, твърди, че работи от 1702 г. – цели 23 години преди официалния рекордьор. „Фрустриращо е да знаеш, че съществуваш от 1702 г., но да не можеш да го докажеш“, споделя Ирене Гинялес, собственик от осмо поколение. Решени да докажат правотата си, семейството наема историк и вече разполага с документи, потвърждаващи дейността на заведението поне от 1750 г.
Това съперничество повдига ключовия въпрос: какви са критериите за титлата „най-стар ресторант“? Според говорител на Гинес, изискванията включват „значителни доказателства“ за дейността през годините. Собственикът на Botín, Антонио Гонсалес, уточнява, че за да спечелят рекорда, е трябвало да докажат непрекъсната работа на едно и също място и под едно и също име.
Надпреварата обаче не се ограничава само до Испания. От Рим се включва и тратория La Campana, която твърди, че има над 500-годишна история. Собствениците ѝ вече подготвят своята кандидатура за Гинес, представяйки исторически документи дори в менюто си.
Така битката за престижната титла се разгаря с пълна сила, превръщайки се в състезание не само по кулинария, но и по историческа достоверност.
