На територията на Лаос в провинция Сиангкхуанг, която граничи с Виетнам, има необичайна долина, която няма аналози не само в региона, но и в света. Нарича се Долината на делвите.
Произходът и предназначението на каменните делви, намиращи се там, все още остава една от основните археологически мистерии на Югоизточна Азия.
Долината на делвите включва около 60 обекта, на които са разпръснати няколко хиляди каменни артефакта с еднаква форма. Всички те изглеждат като съдове с предимно цилиндрична форма. Въпреки че има и такива, чиято форма наподобява паралелепипед.
Пирамиди, древен футбол и жертвоприношения - неразгаданите загадки на Чичен Ица
Размерът на каните, както ги наричат местните жители, варира от половин метър до три метра. А теглото на най-голямата от тях достига приблизително 6000 кг.
Обектите с подобни артефакти обаче не се ограничават само до територията на Лаос. Според някои източници подобни малки райони със странни делви има на територията не само на съседен Виетнам, но дори и на Индия. Съществуват обаче съмнения относно недвусмислената достоверност на подобна информация.
Освен това е известно, че значителен брой малки „делви“ са били взети от Лаос в частни колекции, така че е вероятно по-малки артефакти също да са били открити по-рано.
Някои характеристики на Югоизточна Азия, като голям брой последователни култури и влажен тропически климат, който допринася за по-бързото унищожаване на артефактите, допълнително усложняват работата на историци и археолози. Това се случва и с Долината на делвите. Все още не се знае със сигурност кой и кога е построил необичайните каменни съдове в планинската местност. Предизвиква дебат и тяхната цел.
Например лаоските селяни вярват, че някога в долината са живели великани. И авторството на създаването на делвите принадлежи на тях.
По-светски легенди разказват за крал Кхунг Чинг, който след значителна военна победа наредил създаването на голям брой съдове за съхранение на оризово вино, необходимо за голямо пиршество.
И двете версии са съмнителни. Версията за гигантите е доста разпространена и се използва при обяснението на изграждането на почти всички мегалитни структури в различни части на планетата.
Тя може да бъде разбрана. Странната нужда на древните да използват огромни каменни блокове за своите нужди изглежда твърде нелогична и неразбираема, докато уседналото население, дошло по-късно, се задоволява с прости къщи и дори дворци, направени от глинени тухли и слама.
И единственото обяснение за съществуването на мегалитни руини за такива култури е свързването на древни структури с богове или хора, които притежават забележителна сила, тоест с гиганти.
Колкото и парадоксално да изглежда, версията с необходимостта от голям брой кани за царската гощавка изглежда още по-фантастична по ред причини. Например, би било много по-лесно и по-бързо да се използват керамични вази и кани за тези цели.
Освен това от гледна точка на логистиката лаоските каменни буркани изглеждат напълно безполезни. Идеята да се преместят няколко тона пълни с вино съдове в планински райони изглежда доста налудничава. Но най-странното в тази версия е може би местоположението на каните.
Само на територията на Камбоджа са разположени шест дузини такива обекти на разстояние един от друг, като голяма част от тях се намират на възвишения. Напълно възможно е обаче някои от делвите действително да са използвани за съхранение на вино или нещо друго по заповед на Кхунг Чинг или друг владетел.
В резултат на археологическите работи дори са открити каменни капаци за някои съдове. Едва ли обаче това е било първоначалното намерение на създателите.
Следващата версия казва, че каните са създадени за събиране на дъждовна вода. И самите те са разположени по пътя на търговските кервани. Версията е красива, но има и редица недостатъци. Дъждът не е рядкост в Лаос. И когато пада, е доста обилен. Това означава, че е малко вероятно водачите на кервани да са имали нужда от вода в толкова големи количества. Каните са хиляди, като на всеки обект броят им понякога достига триста.
Тази версия е възпрепятствана и от формата на артефактите, която често се стеснява към „шията“, докато за най-голяма ефективност при събиране на дъждовна вода горната част на съда трябва да е възможно най-широка. И използването на камък като материал за такива цели изглежда неоправдано. Най-вероятно маршрутът на караваните е бил прокаран през долината на делвите за удобство по-късно, за да се използват вече съществуващи артефакти.
Заслужава да се спомене отделно за материала на каните. Камъкът, от който са направени, е предимно пясъчник и гранит. И ако първият е доста лесен за обработка, тогава с гранит ще отнеме доста повече.
Изсичането на такива съдове от здрава скала не изглежда съвсем тривиална задача за осигуряване на съхранение на вино, вода или други продукти. Освен това в близост до платформите, върху които са разположени каните, няма каменен материал, от който са направени.
Това означава, че е трябвало да бъдат транспортирани отдалеч през планински райони. И това е може би най-странното.
Първите сериозни археологически проучвания на Долината на каните са извършени през 30-те години на 20 век от мисия, ръководена от френската археоложка Мадлен Колани.
В резултат на работата са открити кости, предмети от бита, бижута... Освен това до един от куповете кани Колани открива пещера със следи от сажди и човешки останки.
Всичко това довежда археолога до заключението, че Долината на каните е мястото за погребение на тела, кремирани в пещера. Тоест, делвите са били вид урни за пепел или саркофази. Ритуалните или религиозните възгледи биха могли поне по някакъв начин да обяснят такова трудоемко създаване на хиляди кани, но версията на Мадлен Колани също изглежда има логическа грешка.
Делвите наистина биха могли да се използват като вид саркофаг, но това ли е било първоначалното им предназначение? Капаците на бурканите не са затворени твърде плътно, което означава, че погребението ще бъде лесна мишена за крадците на гробници.
И тъй като съдовете са на открито, това би било лесно да се направи. Такава ситуация би провалила цялата цел на погребението. Освен това твърде големите размери също не се вписват добре във версията на урната за пепел.
Всичко обаче зависи от датировката. В крайна сметка, ако някой е използвал кана като саркофаг и след това пепелта е била премахната, тогава след сто-двеста години каменните съдове биха могли да се използват като резервоар за съхранение на вода или храна, или подправки... Каквото и да е.
Дълго време се смяташе, че каните са направени преди около 1500-2000 години от неизвестна култура. Те обаче най-често се свързват с културата Сахиюн, която съществува в сегашния централен и южен Виетнам, близо до границата с Лаос.
Сахиюните практикували кремиране на мъртвите и погребването им в глинени урни с капак. Тук ситуацията малко напомня историята на съвсем различен регион. Когато идеалните каменни съдове, открити в Египет, се приписват на преддинастичната култура Негад, заедно с подобни глинени съдове, които са много по-ниски по качество от каменните.
Благодарение на нови изследвания на Долината на делвите и използването на метода на оптично стимулирана луминесценция, беше възможно да се установи нова датировка за изграждането на мегалитни кани... Резултатът е невероятен.
Нови доказателства сочат, че Долината на делвите е създадена през втората половина на второто хилядолетие пр.н.е. Тоест почти две хиляди години по-рано, отколкото се смяташе досега.
И това не само означава, че намерените останки, включително тези на Мадлен Колани, са се появили тук много по-късно. И това е приблизително краят на първото - началото на второто хилядолетие от нашата ера, тоест 2,5-3 хиляди години по-късно.
Това също означава, че културата Сахиюн няма връзка с тези, които са създали Долината на делвите. Следователно е много вероятно те да са повторили в глина подобна форма на каменни съдове, които са съществували дълго време. И ако това е така, тогава не е изненадващо, че именно в тези форми културата Сахиюн погребва своите мъртви, защото те трябва да свързват създателите на огромните делви с могъщество и може би дори с боговете.
Въпреки факта, че датирането на появата на Долината на делвите стана по-точно, това все още не е помогнало за разрешаването на мистерията на появата на хилядите артефакти. По-скоро, напротив, тя още повече обърка историците, отдалечавайки мистериозната култура още по-навътре в дълбините на вековете.
Кой знае дали един ден ще успеем да намерим поне малко информация за създателите на каменни делви или те завинаги ще останат в историческа забрава.
Долината на бурканите в Лаос е до голяма степен затворена зона, по-голямата част от която е забранена не само за туристи, но и за официални археологически мисии. Причината е банална. По време на гражданската война в Лаос, продължила от 1960 до 1973 г., ВВС на Съединените щати многократно извършват масирани бомбардировки на страната.
По време на целия конфликт американските военни хвърлят около 3 милиона тона бомби, причинявайки колосални разрушения и жертви на населението на Лаос. Долината на делвите също е силно повредена от бомбардировката, а пещерата, която Мадлен Колани смята за древен крематориум, е разрушена.
Загадката на вековния храм, направен да свири като музикални инструменти ВИДЕО
На територията на Лаос все още има огромно количество неексплодирали снаряди, бомби и мини. Включително на територията на археологически обекти с кани. Процесът по разминиране продължава повече от половин век и все още не е ясно кога най-накрая ще приключи.
Можем само да се надяваме, че някой ден Долината на делвите ще бъде свободна от следи от война. И като пусне изследователи и ентусиасти на територията си, ще могат да се намерят улики към мистерията на създаването на каменни делви, чиято завеса едва се открехва.
Коментирай