Норвегия е пълна с изумителни места, които малко хора, които са посещавали страната, са виждали. За някои от тях малцина подозират, че съществуват. 

Такъв е град Рьорос в самия край на страната, почти на границата с Швеция. Този стар и удивителен град на миньори ще ви пренесе в един непознат свят.

Как изглежда изоставеното руско селище Пирамида в Норвегия

Самата мина, която някога е добивала медна руда, отдавна я няма. По-точно, отдавна се е превърнала в музей, заради който туристите идват на това място и се убеждават с очите си защо тази част от Норвегия заслужава да се опознае.

Струва да дойдете тук дори не заради мината-музей, а заради самия град, превърнал се в музей, в който все още живеят хора, макар че на места изглежда доста странно. Въпреки чувството за откъснатост, тук няма униние и безнадеждност.

Очаква ви "нормалната" жилищна част на града, а също и тази, в която изобщо не би трябвало да има никого, но къщите са добре поддържани и изглежда, че някой живее в тях. Може би гноми? 

Всъщност, в зависимост от това колко години са работили в мините, хората наистина биха могли да се превърнат в гноми или планински тролове. Условията на труд в мината, докато тя е работила, не са били от най-добрите. 

Рьорос е град на контрастите. Тук на всяка крачка има красива, сравнително нова къща, а до нея може да има нещо, което не може да се опише с думи, но изглежда приказно. Не чудно, че в Норвегия има толкова различни приказки и легенди. Страната е пълна с мистични места. Тук, например, има няколко разновидности само на троловете, и не става въпрос за хора, пишещи неприятни коментари в интернет.

Друга особеност на Норвегия е любовта към ярките и топли цветове. В студената и тъмна зима е хубаво да видите цветове като охра, черешово червено или дори розово, когато свещи или малки лампички все още светят в прозорците, за да изпълват улицата със светлина. 

Всичко това може да се види в уютния център на Рьорос, а отдалечавайки се от него вече се потапяте в „средновековния мрак“ на миньорски град, когато Норвегия все още не е била богата страна с един от най-високите стандарти на живот.

Тук можете да си представите колко бедна и бедна е била страната преди да открият петрола. Като цяло историята на развитието на Норвегия си струва да се прочете, тъй като от бедна северна страна тя се превръща в една от проспериращите. В тази част на града вече не е приказно, а мрачно и тъмно, сякаш каменен прах през годините е проникнал в дърветата и ги е оставил черни.

Но не навсякъде. Някои стари къщи са ремонтирани боядисани, за да паснат на останалата част от града.

Градът е разделен на мрачна и светла част, на живот и пустош, но дори и в къщи, в които никой не живее, някой украсява стълбите или се грижи за вътрешната украса зад прозорците, поставяйки саксии с цветя или слаби крушки. В Рьорос изобщо не е възможно да се разбере къде има хора и къде вече са останали само призраците на миньорите.

В най-мрачния район, в който времето е спряло, можете ясно да видите колко малки са били къщите на миньорите и че те буквално са живели там, където са работили. Непосредствено зад къщите се изсипвали отпадъци от преработката на руда от местната топилна фабрика. Простичко казано -  скала, извадена от мините, от която всичко ценно е извадено.

Малко встрани от малките миньорски къщи се вижда както самата фабрика, така и централният площад на града. Между другото, църквата в града по някаква причина се нарича "руска", въпреки че изобщо не прилича на православна. Вероятно тук работят руснаци, заминаващи за Норвегия, Швеция или Холандия от Северна Русия, за да работят.

Жилище в Норвегия - за едни стилно, за други неуютно

Там се намира и може би най-старата жилищна сграда, или казарма, или хостел - не е съвсем ясно. Височината на тази къща е около 4 метра, така че можете да изчислите височината на етажите, покрити с традиционен покрив от пръстен мъх (евтин и топъл).

Норвегия изненадва и пленява с красотата на природата и разнообразие, както и с отличните си условия за пътешествия.