Малко са държавите, излезли от Втората световна война в толкова окаяно състояние, колкото Полша. Страната губи около една пета от населението си, а столицата Варшава е почти напълно срината.
И все пак от руините на войната изплува нова надежда – освободена от товара на миналото, обещаваща да възроди гордостта на една опустошена нация и да излекува обществените рани. Това поне обещават полските социалисти, които идват на власт през 1948 г. и под зоркото око на Сталин започват да възстановяват страната, въоръжени с идеологическото убеждение, че от старото общество трябва да се роди ново.
Емблематичен за този нов строй социалистическо реалистическия град Нова Хута, създаден през 1949 г. източно от Краков, който е строен няколко десетилетия. Неговото сърце е гигантският стоманодобивен завод „Владимир Ленин“, който бил планиран така, че да произвежда повече стомана, отколкото цялата страна можела да произвежда преди войната, съобщава Би Би Си.
9 неща, които не бива да правите, докато сте в Полша
Нова Хута, което в превод означава „нов завод за стомана“, е построен като място за живеене на работниците в завода. Това е най-амбициозният проект на урбанистично планиране в следвоенна Полша – утопичен социалистически град, окйто да служи като модел за останалата част от страната.
Пет големи булеварда, тръгващи от Централния площад, придават на Нова Хута отличителна петоъгълна форма и подчертават монументалния му характер.
Смъртта на Сталин през 1953 г. и последващата десталинизация водят до отричане на стила на социалистическия реализъм. Масивната градска зала и театър така и не са построени, а останалата част от града е довършена много по-скромно.
През 1973 г. знакова статия на Ленин – най-голямата в цяла Полша, украсява Булеварда на розите, от северната страна на главния площад.
„Това е бил един планиран град, който не се е получил така, както всички са очаквали“, казва д-р Катерин Лебов, чиято книга „Незавършена Утопия“ разглежда в подробности историята и развитието на града.
За повечето от първоначалните жители на Нова Хута, които се заселили тук от селските райони, изживяването е било като да навлязат в нов свят – свят, в чието изграждане те са участвали.
Популярен мит е, че местоположението на Нова Хута е избрано умишлено, за да „порицава“ консервативния и буржоазен Краков със своята модерност и придържане към социалистическите ценности. Той трябвало да е в рязък контраст със средновековната столица на Полша.
И все пак няма как да не се забележи архитектурното влияние от Стария град на Краков върху Нова Хута с неговите арки, вътрешни площади и други детайли, пренесени в много по-голям мащаб. В крайна сметка последната дума е на Краков, който „поглъща“ Нова Хута през 1951 г.
Въпреки успеха си в много отношения, Нова Хута не може да се се откъсне от комунистическото си минало. През 90-те години кварталът с неговите 200 000 обитатели става нарицателно за наркотици, престъпност, бедност и насилие. В цяла Полша той се прочува като една от най-депресиращите части на страната.
Днес нещата са по-различни. Полша е една от европейските страни с голям икономически успех и това може да се усети в големите градски центрове и някогашната периферия, като Нова Хута.
„Сега Нова Хута е все по-привлекателно място за живеене. Преди целият нощен живот беше в Краков“, разказва туристическият водач Матеуш Марчоцки. Сега в квартала има ресторанти, кафенета, магазини за сладолед и различни забавления. Има дори и ледена пързалка, отваряща преди Коледа, която, по думите на Марчоцки, не би била възможна във времето на неговото детство.
Преди 10 години нямало много какво да се види от посетителите, но Нова Хута се е научила да печели от комунистическото си наследство. На чужденците и поляците им се предлага да видят комунизма такъв, какъвто наистина е бил.
Навлизането в някои части на Нова Хута е като връщане в миналото – от напълно обновения Народен театър в стил социалистически реализъм с елементи от Древен Египет, до паметници на движението „Солидарност“ и около 250 ядрени бункера, скрити под града.
Освен историята, която може да бъде опозната подробно в Музея на Нова Хута, намиращ се на мястото на старото кино, другото интересно нещо за посетителите е социалистическата архитектура. Нова Хута изглежда по-различно блудкавия модернизъм и сивия брутализъм, които по принцип се свързват с Източна Европа.
Освен на Централния площад, наречен по ирония на съдбата „Роналд Рейгън“ през 2004 г., социалистическият реализъм може да бъде видян и в някои от първите магазини на квартала. Като декоративният интериор на магазина за народно изкуство „Цепеликс“, разположен в северната част на града, проектиран от най-прочутите полски вътрешни дизайнери по онова време.
Но перлата в архитектурата на социалистическия реализъм в Нова Хута е бившата административна сграда на стоманодобивния завод. Със своя имитиращ ренесансов екстериор и луксозен интериор, тя все още представя идеала на този стил. Технически сградата е затворена за посещения, но се предлагат туристически обиколки с водач. Това е най-знаковата сграда в Нова Хута.
Логично, градът бил построен без църква. Но когато през 80-те години младият епископ Карол Войтила – бъдещият папа Йоан Павел II, започнал да набира популярност със своята подкрепа към опозиционното профсъюзно движение „Солидарност“ (в което членували 97% от работниците в завода), жителите на квартала започнали тайно да строят църква. Тухла по тухла, без да използват тежки машини, те вдигнали първата църква в Нова Хута, известна като „Божия ковчег“ заради своята уникална форма.
През 1995 г. е построена още една църква с поразителна геометрична форма.
Тези контрасти – между това какъв е бил планиран да бъде градът и какъв всъщност е странал, могат да се видят навсякъде из Нова Хута. В имената на улиците, в църквите и дори в съвременната му съдба.
Това е Айзенхюттенщад - германският огледален образ на българския Димитровград
В крайна сметка след Втората световна война в Нова Хута наистина се появява нов живот. Не такъв, който е воден от социалистическия идеал, а такъв, чиито идеали са демократична, капиталистическа и европейска Полша.
