Преди няколко години в интернет започна да се пише за необичайна гора, която се намира близо до Брянск, Русия, и която местните жители наричат „Гората на вещиците“.
Тази горска площ, около 600 метра на 3 километра, е близо до село Синезерки и се характеризира с многото дървета с усукани стволове, "пише Зона666".
Езотериците казват, че такива дървета растат в геопатогенни зони (аномални зони), където енергията е лоша. Учените от своя страна не виждат нищо необичайно в това и смятат, че дърветата са криви, защото лосовете твърде активно ядат кората и клоните на младите дървета.
Но хората се плашат не само от дърветата. Говори се, че в Гората на вещиците редовно се чуват странни гласове, виждат се мистериозни летящи светлини и се срещат призраци.
Местният жител Дмитрий Гокин публикува няколко снимки на криви дървета от района в социалната мрежа и пише, че „там има постоянно потискащо мълчание – птиците не пеят, колите спират, а телефоните се изключват“.
Ако потърсите повече информация за Гората на вещиците, може да намерите приказки, че някога в гората са отивали вещици и са оставяли всякакви магически неща с негативна енергия. Говори се, че и днес мястото е посещавано от вещици от цяла Русия, за да не съхраняват негативни предмети у дома, защото е опасно.
Местни хора са виждали подозрителни парцалени торби, висящи на дърветата, домашни кукли, носни кърпички, брошки, панделки. Те предупреждават, че е опасно да се докосват тези неща с ръце.
Гората на вещиците има потискащ ефект върху хората не само заради ужасните тъмни дървета, но и защото започват да се чувстват замаяни, получават главоболие и неразположение. Дори животните избягват част от гората.
Има теория, че там има толкова много негативна енергия не заради вещици, а защото е имало тежки битки по време на Втората световна война и много войници са загинали и от двете страни.
Група туристи-ентусиасти решават да навлязат в Гората на вещиците и да прекарат нощта там.
Един от тях описва впечатленията си:
“Изглежда, че някаква неизвестна сила е изкривила стволовете на могъщите някога великани, превръщайки неразрушимите пазители на гората в закърнели и порочни същества, обречени на вечно страдание. И нечовешко, неземно мълчание. През нощта на това място има съвсем различна тишина, дъх на чуждо съзнание и извънземен живот. Толкова чуждо, че когато влезете в контакт с него, в ума се образува плашеща смесица от неразбиране и отвращение.
И тогава вятърът се надигна. Странен вятър. Сякаш духаше от всички страни едновременно и нямаше къде да се скрия от пернатите му криле. Вятърът не беше студен, но невидимото му докосване накара кожата ми да замръзне, сякаш беше докосната от парчета лед. И заедно с вятъра дойде осъзнаването, че тук наистина сме излишни, това място не е за хора. Това е място за болезнена забрава, пред което дори вековните дървета на вековната гора не могат да устоят …“
