Планината Алтай в Централна Азия е изключително красива със своите снежни върхове, гъсти борови гори и долини, осеяни с планински езера и ледници.
Районът е много рядко населен от няколко етнически групи, които водят тих и спокоен живот, отглеждайки овце и биволи, пчели, зърнени култури и бобови растения.
Спокойствието им, обаче, подстоянно се нарушава от падащи от небето отломки от космически ракети.
Как в тундрата се мият, ходят до тоалетна и раждат?
Алтайският регион се намира точно под въздушния път на най-голямото космическо „летище“ в света – космодрума „Байконур“ в Казахстан. Всеки път, когато от космодрума е изстреляна ракета, отделени резервоари, помощни двигатели и други части падат като дъжд върху тези отдалечени хълмове.
Те стряскат местните жители, повреждат къщите им и плашат животните. Често руската космическа агенция трябва да изплаща обезщетения на селяните, когато има сериозни щети.
Руски медии изчисляват, че от започването на работата на космодрума през 50-те години над 2500 тона части от ракети са се разбили на земята. Местните жители се предупреждават 24 часа преди всяко изстрелване, за да могат да отидат на безопасно място.
Живейте здравословно – това ще намали със 75% риска от диабет
Повечето отломки падат на обозначено парче земя точни под пътя на ракетите, но попадането на части извън тази зона се случва доста често.
През 2008 година парче метал, дълго над 3 метра, падна върху село и за малко да улучи къща.
Провалено изстрелване или експлозия причиняват много по-големи щети.
През 2011 година безпилотна ракета „Союз Ю“, изпратена към Международната космическа станция, в последните минути не успя да се изстреля и потегли обратно на земята като резервоарите ѝ с гориво бяха пълни.
Ракетата се удари в планината Алтай е експлодира, разтърсвайки стъклата на къщите в радиус от 100 км.
По време на съветската епоха СССР полагал големи грижи да си прибере повредените ракети, защото се страхувл, че те могат да попаднат в ръцете на америкаците и да бъдат разкрити тайните за възможностите на ракетите и на самата космическа програма.
След краха на съюза космическата агенция спря да си прибира частите от ракетите, които сега лежат разхвърляни на стотици квадратни километри с казахските степи и планините на Алтай.
Няколко години след като Казахстан се отдели от Съветския съюз, покрай забравения космически бокилук се разви нова икономическа ниша – бизнеса със скрап. Търговците на вторични отпадъци с нетърпение чакат изстрелването на всяка ракета, наблюдават небето с бинокли и чакат падането на отломки.
След това те отиват с джипове или на коне до мястото на разбиване и се залавят за работа с горелките. Всеки ценен материал като сплави от титан и алуминий, както и медни жици, се свалят от частите.
Всичко останало, което не могат да продадат, се занася обратно в селото и се използва за направата на навеси за кокошки, бараки, тоалетни и дори шейни за децата.
Но тези отломки не са безопасни. Ракетното гориво, особено асиметричният диметилхидразин (АДМХ), е силно токсичен. Резервоарите могат да съдържат 10% от горивото, след като са отделени от излитащите ракети.
Хидразинът се разтваря напълно във водата, което му позволява лесно да проникне в почвата и да замърси подпочвените води, които се използват за пиене и напояване.
Отровната градина и страшната легенда на замъка Алнуик
Хидразинът е известен канцероген и той често е сочен за виновник за повишаване на заболеваемостта от рак и на случаите на раждане на деца с увреждания в района на Алтай.
Медицинските проучвания показват, че съединенията на хидразина са отровни за черния дроб и централната нервна система и могат да предизвикат нелечими неврологични заболявания.
