В дълбините на пустинята Сахара, скрито под пластове пясък, може би има скрито съкровище – останките от древни цивилизации. От много отдавна се твърди, че дълбоко в пустинята на запад от река Нил в Египет или Либия съществува древен град, който очаква да бъде разкрит.
В ръкописи, датиращи от 13-ти век, се говори за град, който е „бял като гълъб“ и го наричат „Оазисът на малките птици“. Преди около 4000 години точно това място е процъфтявало с буйна растителност и е гъмжало от разнообразна дива природа. Почти невъзможно е такава благоприятна среда да е била пренебрегната от хората.
Мистериозно село, което „не съществува“ - скрито във фиорд с ярко оцветени къщи
Според завладяващите легенди, предавани от древността, пясъчните дюни някога са били дом на множество проспериращи и високо развити градове. Сред тези истории разказите за легендарния град Зерзура заемат специално място, пише infinityexplorers.com.
Препратки към този необикновен град са открити в арабския ръкопис от 15-ти век, известен като „Китаб ал Кануз“ или „Книгата на скритите перли“. Ръкописът ярко описва Зерзура като великолепен град, построен от блестящ бял камък, изобилстващ от несметни съкровища.
В рамките на стените на града живеели цар и царица, посочени като „спящи“ в ръкописа - вероятно вече починали. Главният вход на града бил украсен със забележителна резба на птица, стискаща ключ в човката си – символично представяне на тайните на Зерзура.
Ръкописът допълнително загатва за присъствието на колосални черни гиганти, които усърдно охранявали този грандиозен вход. Това добавя излъчване на мистика и страхопочитание към легендарната история на града.
За съжаление не е известен нито авторът на ръкописа, нито точната му дата на създаване. Като цяло това е колекция от истории за зли духове, които пазят египетските съкровища, и са описани заклинания, които помагат да се изплашат тези духове, за да завладеят съкровищата.
В записите на писари от Бенгази, Либия има още по-невероятна история за това как през 1481 г. керван от камили се е насочил към оазиса Дахла и е попаднал в силна пясъчна буря.
Всички загинали с изключение на един от водачите на камили на име Хамид Кейла. Когато бурята утихнала и Кейла се огледал, той не разпознал района наоколо. Всички забележителности, които познавал, били изчезнали. И тогава отнякъде се появила група странни мъже с руси коси и сини очи.
Вместо извити арабски ятагани те имали прави мечове. Те отвели Кейла в техния град Зерзура, където имало изящни бели къщи, палми, езера и басейни, в които се къпели жени и деца със светла кожа. Жителите на града, които Кейла наричал Зерзуран или Ел Сури, били любезни към водача, но той не разбирал странния им език.
В града нямало джамии и жените не носели дрехи, които да покриват лицата им, така че Кейла предположил, че не са мюсюлманки. Няколко месеца по-късно Кейла достигнал до Бенгази и разказал на емира за мистериозния град Зерзура. Когато го попитали как е напуснал града, Кейла се поколебал с отговора и след това казал, че той е избягал.
Емирът го попитал защо е трябвало да избяга, ако се отнасяли с него любезно, но тогава Кейла напълно млъкнал. Подозирайки, че нещо не е наред, емирът наредил да претърсят Кейла и у него бил открит златен пръстен с голям рубин.
Емирът решил, че Кейла е откраднал пръстена и затова е избягал от града. Под заплахата да отреже ръцете му за кражба, емирът наредил Кейла да бъде изведен в пустинята, за да покаже къде се намира град Зерзура – изгубеният град в Сахара.
Той не можал да покаже точната посока и емирът не можал да види града със собствените си очи. Какво се е случило с Кейла не е известно. Според слуховете през следващите векове този златен пръстен е бил съхраняван от владетелите на Либия, а след това е попаднал в ръцете на Муамар Кадафи.
Говори се, че този пръстен е бил изследван от много експерти. Те са стигнали до извода, че е изработен от европейски майстори през 12-ти век. Въз основа на това се предполага, че странните руси хора, които Кейла е видял, са потомци на ранните европейски кръстоносци, които са се изгубили в пустинята на път за Йерусалим или на връщане обратно. Или открили град Зерзура и се заселили там. Или пък построили нов град на мястото на руините.
През 1835 г. английският египтолог Джон Гарднър Уилкинсън написва Топографията на Тива и общия изглед на Египет. Там се разказва за историята на арабин, който веднъж случайно открил руините на град Зерзура.
„Зерзура е само на два или три дни път на запад от Дахла, отвъд която има друга вади (долина), след това друга гъмжаща от добитък, след това Гебабо и Тазербо, а отвъд тях е Уади Ребина. Гебабо е обитаван от две племена черни, Симертейн и Ергесайн. На около пет или шест дни път на запад от пътя от Ел Хез до Фарафра има друг оазис, наречен Уади Зерзура, пълен с палми, извори и няколко руини. Жителите са чернокожи.”
Според това словесно описание изглежда, че няма да е трудно да се намери Зерзура. Но първите мащабни търсения започнали едва в началото на 20-ти век.
Търсенето на Зерзура започва през 1909 г., когато изследователят Уилям Джоузеф Хардинг Кинг отива в района на Сахара. По пътя си той чул много легенди за градове, изгубени в пустинята, обрасли с палми и маслинови горички. Но походът му не довел до нищо особено.
Шест години по-късно Джон Бол, директор на египетското проучване, се опитал да намери Зерзура. Той намерил няколко глинени съда на 160 км от Дахла. Но нямало и следа от руините на изгубения град.
Основният пробив в търсенето на легендарната Зерзура се случил между 1932 и 1934 г. Група от 4 души - Ладислав Е. Алмази, Робърт Клейтън Ийст Клейтън, Хюбърт Г. Пендерел и Патрик Клейтън, препрочели книгата на Уилкинсън. Те решили, че предишните търсачи на Зерзура са изтълкували погрешно някои от указанията.
Те отишли на експедиция, решавайки, че сега, след като са научили истинския маршрут, ще намерят Зерзура – изгубеният град в Сахара. След шест дни пътуване те всъщност достигнали три зелени долини в северозападната част на платото Гилф-Кебир, близо до границата с Либия.
Какво се крие под пясъците на Сахара
Скоро открили нещо, което приличало на руините на някаква каменна сграда, на стената на която били изсечени египетски йероглифи. Сред тях се споменавало името на фараон Джедефра от 4-та династия (син на Хеопс и брат на Хефрен). Въз основа на тази находка историците са установили нов период от време за престоя на египтяните в Западна Сахара. Това обаче отново не бил град Зерзура.
И до днес местоположението на този „град-съкровище“ не е известно на никого. Изследователите само предполагат, че неговите руини са покрити с пясък в района на споменатите три зелени долини Талх, Абд ел Мелик и Вади Хамра.
По-голямата част от вниманието е насочено към долината Хамра, тъй като е известна със своята растителност, акациеви дървета и скални рисунки. Освен това някога през нея е минавала голяма река, след което пясъците са я покрили. Но реката все още тече под пясъците.
